Колко още ще растат лихвите по кредитите?

Световната икономика се намира в много сложна ситуация. Под натиска на високата инфлация водещите централни банки започнаха процес по затягане на паричната политика. От началото на 2022 г. Федералният резерв повиши лихвения процент по основните операции по рефинансиране до 5,25% (Board of Governors of the Federal Reserve System, 2023), а ЕЦБ до 3,75% (ECB, 2023). По този начин се сложи край на времената с нулеви лихви, което от своя страна постави икономиките в една фундаментално различна обстановка. Новите реалности са свързани с оскъпяване на кредитния ресурс, което ще ограничи възможностите за дългово финансиране на правителствата, бизнеса и домакинствата в по-близка перспектива. Звучи като повод за тревоги, но всъщност всичко това ще има дългосрочни позитиви, защото високата инфлация и неограниченото раздаване на евтини пари създават изключително дълбоки икономически дисбаланси.

Краткосрочните икономически рискове

от повишаването на лихвите са свързани с т.нар. „охлаждане“ на икономическия растеж. Това е естествен и търсен ефект от страна на централните банки, защото устойчивото намаляване на ценовите нива минава през икономическо стагниране. Ограничаването на кредитната експанзия ще доведе до понижаване на икономическата активност на бизнеса, а оттам на заетостта, доходите и потреблението. Водещите международни институции вече ясно залагат очаквания за намаляване на икономическия растеж през 2023 г. (IMF, 2023) В последните две тримесечия (четвъртото на 2022 г. и първото на 2023 г.) се наблюдава постепенно понижаване на прираста на БВП. В Германия за първото тримесечие на 2023 г. видяхме дори спад от -0.5% на годишна база.

Покачването на доходностите на дълговите пазари и лихвите по банковите заеми поставя пред сериозни предизвикателства бъдещото финансиране на правителствата и корпоративния сектор. В контекста на макроикономическите предизвикателства и продължаващата война в Украйна, нуждата от дългово финансиране на правителствата остава сериозно.

В изследване на ОИСР (OECD, 2023) се прави прогноза, че брутните изисквания при взимане на заеми ще се увеличат с около 6% през 2023 г. до общо 12,9 трилиона щатски долара, спрямо 12,2 трилиона през 2022 г. В корпоративния сектор ситуацията е идентична с тази в публичния. В повечето страни от ЕС нивата на общия корпоративен дълг към БВП, при нефинансовите предприятия възлизат на над 100% към края на 2021 г., включително и при най-големите икономики - Франция с 209%, Германия – 123%, Италия – 110%. За България това съотношение е 168%. (IMF, 2021). Всичко това показва колко голямо влияние има политиката по затягане на паричната политика и колко структуроопределяща е за икономическото развитие през следващите години.

Ефектите върху България

В България най-същественото притеснение за хората и бизнеса е до каква степен действията на ЕЦБ ще повлияят на лихвените равнища по кредитите. Страната ни се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. С това идват и последващите ефекти, свързани с повишение на цената на кредита. Покачването на лихвите по кредитите у нас е неизбежен и естествен процес. При фирменото кредитиране вече се усеща леко повишаване на лихвите, при различни сегменти и матуритети (БНБ, 2023). Въпреки това, повишенията все още са осезаемо по-малки, в сравнение с динамиката в САЩ и в повечето страни от ЕС. При потребителските кредити и жилищните кредити у нас наблюдаваме незначителни движения нагоре, на база динамиката в последните няколко години (БНБ, 2023).

До края на годината тенденцията към всеобхватно повишаване на лихвите ще се засили. По-сериозно повишение ще има по кредитите в евро, в сравнение с тези в лв. Това се дължи както на методологията за определяне на лихвената тежест, така и от добрата капитализация и ликвидност на банковия сектор у нас. Още повече, че в България нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и устойчиво над инвестициите. Процесът на затягане на кредитната политика на търговските банки със сигурност няма да е шоков, защото самите банки нямат интерес и текуща необходимост от подобни действия.

Въпрос на малко повече търпение

Позитивни сигнали наблюдаваме при данните за инфлационната динамика, която е основният барометър за поведението на централните банки. Тенденцията на намаляване на темпа на повишаване на цените определено е предпоставка за ограничаване на последващи увеличения на лихвите. Годишният темп на инфлацията в еврозоната слезе на 7% към април 2023 г., съществено успокоение спрямо пика от октомври 2022 г. – 10,6%. (ECB, 2023) Все още обаче ценовите нива продължават да нарастват, което означава, че ФЕД и ЕЦБ все още остават в режим на затягане на паричната политика.

На база на намаляването на инфлационния натиск и относително стабилната макроикономическа рамка в Европа може да очакваме умерено забавяне на икономическия растеж. Вероятността за рецесия не е малка, но позитивният сценарий е за сравнително кратък период на изчистване на дисбалансите. Разбира се, бъдещите предизвикателства зависят от много трудно прогнозируеми фактори, като войната в Украйна, напрежението между САЩ-Китай, енергийният преход в Европа и тн.

Трябва да сме готови на по-продължителен период на умерен икономически растеж и живот в инфлационна среда. Това ще има влияние както за активността в частния сектор, така и в потребителските и инвестиционни решения на всички нас. Дори и след възпиране на покачването на основните лихви от ФЕД и ЕЦБ, приспособяването на банковия сектор към среда на по-високи лихви ще отнеме време. Времевият лаг може да е до една година, но има вероятност да продължи и по-дълго. Следователно, очакванията за започване на по-осезаем икономически подем трудно може да се случи преди средата/края на 2024 г.