Кристалина Георгиева: AI може да удари трудовия пазар като цунами

Изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики и да доведе до сериозно преструктуриране на пазара на труда, но същевременно има потенциал да ускори значително икономическия растеж. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в реч пред неформалната среща на министрите на икономиката и финансите на ЕС в Дъблин.

Според оценките на МВФ AI може да повиши потенциалния годишен растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта. Европа има възможност да се позиционира в горната половина на този диапазон, но за целта трябва значително да ускори инвестициите, внедряването на технологията и реформите, заяви Георгиева.

Тя предупреди, че Европа изостава от САЩ и Китай както в разработването, така и в практическото използване на изкуствен интелект. По думите ѝ континентът не може да си позволи само да бъде потребител на чужди технологии, а трябва да присъства по цялата AI верига – от разработването на модели и чипове до центровете за данни, енергията, съхранението на информация и подготовката на квалифицирани кадри.

„Цунами“ на пазара на труда

Един от най-сериозните ефекти от навлизането на AI ще бъде върху заетостта. Георгиева сравни потенциалния ефект с „цунами“, което може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики.

Проучванията на МВФ показват, че още сега приблизително една от всеки десет обяви за работа в развитите икономики изисква поне едно ново умение, свързано с технологичната трансформация. Според фонда тези умения могат да доведат до по-високи заплати и повече възможности за заетост, но същевременно увеличават риска от по-дълбоко разделение на пазара на труда.

Особено уязвими могат да се окажат работните места със средно равнище на квалификация. Георгиева посочи, че висококвалифицираните служители вероятно ще бъдат сред основните печеливши от внедряването на AI, докато част от нискоквалифицираните позиции също могат да бъдат подкрепени от по-високото потребление на услуги. Най-голям риск според нея има от „изпразване на средата“ на пазара на труда.

Това ще постави правителствата пред необходимостта да улеснят преминаването от изчезващи към нови професии чрез преквалификация и социална подкрепа. Като примери Георгиева посочи Финландия, където около две трети от възрастните преминават през някаква форма на преквалификация всяка година, и модела на „flexicurity“ в Дания, който поставя акцент върху защитата на работника, а не непременно върху запазването на конкретното работно място.

AI може едновременно да ускори растежа и инфлацията

МВФ очертава четири основни канала, през които изкуственият интелект ще влияе върху икономиката.

В краткосрочен план мащабното строителство на центрове за данни и инфраструктура за AI представлява силен инвестиционен стимул, който може едновременно да подкрепи растежа и да засили инфлационния натиск. Един от факторите е високото потребление на електроенергия от AI инфраструктурата в момент, когато световната енергийна система вече е под натиск.

В по-дълъг хоризонт обаче очакваното повишаване на производителността може да действа като положителен шок от страна на предлагането и да ускори устойчивия растеж.

Според Георгиева все още не е ясно дали крайният ефект върху инфлацията ще бъде положителен или отрицателен. Това ще зависи от скоростта, с която се реализират ползите за производителността, от промените в потреблението и от ефекта на AI върху доходите и заетостта.

Риск от корекция на финансовите пазари

Бумът около изкуствения интелект носи и рискове за финансовата стабилност. Георгиева посочи, че евентуална пазарна корекция, предизвикана от разочарование около AI, е сред рисковете, които МВФ следи най-внимателно.

Фондът обръща внимание на нарастващото използване на заемни средства, както и на т.нар. кръгово финансиране – връзката между инвестиции, дълг и бъдещи договори за приходи в рамките на AI екосистемата.

Ако печалбите на технологичните компании или планираните инвестиции се окажат по-слаби от очакваното, този механизъм може да се обърне и да предизвика принудителни продажби на активи. Голямото международно притежание на американски акции означава, че подобен шок няма да остане ограничен само до САЩ, предупреди управляващият директор на МВФ.

„AI подкрепя пазарите, но може и да ги разтърси“, обобщи Георгиева.

Европа има подготовката, но изостава във внедряването

Според МВФ Европа има сравнително добра изходна позиция. Седем от десетте най-добре представящи се държави в индекса на фонда за готовност за изкуствен интелект са европейски. Дания е на второ място в света, а високи позиции заемат още Нидерландия, Естония, Финландия и Германия.

Основните предимства са дигиталната инфраструктура, човешкият капитал, иновационният потенциал и регулациите.

Въпреки това европейските компании използват AI по-ограничено от американските. Според Георгиева фирмите в САЩ все по-често внедряват технологията за цялостно преструктуриране на бизнес процеси, докато европейските компании я прилагат в по-тесни и отделни функции.

Това е особено важно, защото според МВФ именно промяната на бизнес процесите, а не самото наличие на технологията, е основният източник на бъдещите подобрения в производителността. Ако тази тенденция продължи, Европа рискува допълнително да изостане от САЩ по отношение на производителността.

Пет приоритета за Европа

Георгиева очерта пет области, в които Европа трябва да действа по-бързо.

Първата е достъпът до капитал. Според нея европейските стартиращи компании се нуждаят от много повече дългосрочен частен рисков капитал, особено във фазата на растеж. По-дълбокият общоевропейски пазар на рисков капитал би могъл да намали зависимостта от банковото финансиране.

Втората е енергетиката. Центровете за данни вече потребяват около 3% от електроенергията в Европа, а търсенето, свързано с AI, вероятно ще се утрои до 2030 г. Според Георгиева по-добрата свързаност между националните електропреносни мрежи може да помогне за по-ниски цени и по-ефективно използване на производствените мощности.

Третият приоритет е по-гъвкава бизнес среда и намаляване на регулаторните различия между държавите в ЕС. Четвъртият е подготовката на пазара на труда чрез образование, преквалификация и социални системи, способни да помогнат на работниците да преминават между професии.

Петият е публичният сектор, който според Георгиева трябва сам да бъде сред ранните потребители на AI и да изгради необходимата дигитална инфраструктура – електронна идентификация, системи за удостоверяване, бързи плащания и оперативна съвместимост между публичните услуги.

Регулациите не са достатъчни без конкурентоспособност

Георгиева оцени положително факта, че Европа първа сред големите икономически юрисдикции изгради цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект. Според нея този подход може да се окаже важен на фона на опасенията за все по-мощни AI модели и рисковете от загуба на контрол върху тях.

Тя обаче предупреди, че регулациите сами по себе си не са достатъчни.

„Добре е да имате предпазни огради. Но предпазните огради имат смисъл само ако има какво да пазят“, заяви Георгиева, призовавайки европейските правителства да ускорят развитието на собствената AI индустрия.

Според нея Европа вече е доказвала способността си да извършва радикални икономически и политически трансформации и сега е изправена пред подобно предизвикателство. За да запази социалния си модел, континентът трябва да постигне по-висок растеж, а изкуственият интелект може да бъде един от основните инструменти за това.