Любомир Дацов: Поскъпване на петрола с 10% би повишило потребителските цени с до 0,9%

Поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% би повишило потребителските цени в България с между 0,53% и 0,89% при пълно прехвърляне на увеличените разходи. Това показва анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Изчисленията са изготвени по ценовия модел „разходи–продукция“ на базата на таблиците „Ресурси–Използване“ на Националния статистически институт за периода 2018–2022 г., с основна оценка за 2022 г.

Според автора по-реалистичният резултат е близо до горната граница на този диапазон, тъй като цените на горивата на практика следват световните. Най-силно биха били засегнати транспортът, химическата промишленост, производството на строителни материали и енергетиката. Част от ефекта би достигнала до домакинствата косвено, чрез по-високите разходи за производство и доставка на други стоки, включително храни.

Два сценария за отражението върху цените

Анализът разглежда два начина, по които поскъпването може да се пренесе към икономиката. При първия, обозначен като сценарий А, с 10% поскъпват само суровият нефт и природният газ, а цените на местните горива се определят от разходите на рафинерията. При втория, сценарий Б, цените на рафинираните нефтопродукти (както местни, така и вносни) също нарастват с 10%, следвайки ценовите равнища на вноса.

Разликата е съществена за прекия ефект върху домакинствата. При сценарий А горивата и газът водят до увеличение на общото равнище на потребителските цени с 0,12%, докато при сценарий Б този ефект достига 0,42%. Косвеното отражение чрез останалите стоки и услуги е съответно 0,40% и 0,47%. Общото повишение на потребителските цени е оценено на 0,53% при първия сценарий и 0,89% при втория.

Това съответства на еластичност от около 0,05–0,09, или приблизително 0,05–0,09% увеличение на потребителските цени за всеки 1% поскъпване на суровия нефт и газа в рамките на модела.

Ефектът върху домакинствата е по-силен, отколкото върху цените на инвестициите и правителственото потребление. Причината е, че потребителите купуват пряко горива и отоплителна енергия, докато държавното потребление включва предимно услуги с висок дял на разходите за труд. При двата сценария цените на инвестициите се повишават съответно с 0,28% и 0,34%, а тези на правителственото потребление — с 0,20% и 0,30%.

Износът се оказва по-чувствителен от вътрешното търсене. Експортните цени биха нараснали с между 1,12% и 1,48% заради високия дял на горивата и химическите продукти в българския износ. Средното увеличение на цените на производител е между 0,64% и 0,81%, като основният натиск е съсредоточен в ограничен брой отрасли.

Най-силен натиск върху химията, строителните материали и транспорта

Сред най-засегнатите производства, извън самия добив на нефт и газ и рафинирането, са неметалните минерални продукти, включително цимент и стъкло, както и химическата промишленост. При разглеждания шок изчисленото поскъпване при тях достига около 3,1%. Анализът свързва тази чувствителност със значението на природния газ като суровина и енергиен източник.

При сухопътния транспорт увеличението достига около 2,7%, а при водния и въздушния — около 1,9%. Разликата между двата сценария в транспорта е значителна, тъй като горивата са основен разход. Цените на електрическата и топлинната енергия биха се повишили с около 1,7%.

При други отрасли основното въздействие идва по веригата на доставките. Във водоснабдяването и при въглищата прекият ефект е под 0,3%, но общият надхвърля 1,2% заради по-скъпите електроенергия и транспорт. При хранителните продукти моделът показва поскъпване с 0,7–0,8%, почти изцяло вследствие на косвените ефекти.

Така отражението на по-скъпите енергийни суровини се разпростира отвъд бензиностанциите и сметките за отопление. То се пренася през разходите на предприятията и достига до цените на широк кръг стоки и услуги.

Защо сценарият със световните цени е по-показателен

Съпоставката на резултатите за периода 2018–2022 г. показва относително устойчив ефект при сценарий Б. Изчисленото увеличение на потребителските цени при 10% шок е 0,91% за 2018 г., 0,90% за 2019 г., 0,69% за 2020 г., 0,88% за 2021 г. и 0,89% за 2022 г. Спадът през пандемичната 2020 г. отразява ниските цени и потребление на горива.

При сценарий А оценките за същите години са съответно 0,63%, 0,62%, 0,45%, 0,40% и 0,53%. По-ниските стойности през 2021–2022 г. спрямо предпандемичните години са свързани с промяна в отчетения дял на нефта и газа в разходите на рафинерията. От 81,4% през 2018 г., 77,2% през 2019 г. и 80,2% през 2020 г. той спада до 28,7% през 2021 г. и 45,4% през 2022 г.

Според анализа това вероятно отразява преработка на ишлеме, при която суровината не е собственост на рафинерията. Тъй като цените на горивата на практика следват световните равнища, Дацов определя сценарий Б като по-добрата оценка за отражението върху потребителите.

Какво показва моделът и какви са ограниченията му

Изчисленията използват таблици за 85 продукта по цени на купувач. От тях е изградена симетрична таблица „продукт по продукт“ при допускане за технология на дейността, съгласно модел Б на Евростат. Вносът е отделен от местното производство чрез допускане за пропорционално разпределение. В използвания ценови модел на Леонтиев цената на суровия нефт и газа се задава отвън като световна цена, а останалите цени се изменят според отражението върху разходите им.

Резултатите показват първичния ефект при пълно прехвърляне на разходите и постоянни маржове. Те не включват последващи изменения чрез заплатите и инфлационните очаквания, нито възможността предприятията да заменят една суровина с друга.

Важно ограничение е, че използваната продуктова група обединява суровия нефт и природния газ. Ако поскъпне само петролът, а газът остане на същата цена, изчисленията биха надценили отражението върху енергетиката, химическата промишленост и производството на цимент.

Използването на цени на купувач също има значение. Фиксираните акцизи върху горивата водят до известно надценяване на прекия ефект за домакинствата. В обратната посока действа допускането, че цените на останалия внос не се променят: то подценява общото отражение, защото по-скъпият петрол може да повиши и цените на вносните стоки.

В рамките на тези допускания общата оценка е за увеличение на потребителските цени с около 0,5–0,9% при 10% поскъпване на енергийните суровини. Тъй като моделът е линеен, при шок от 30% изчисленият ефект би бил приблизително три пъти по-голям — между 1,6% и 2,7%.