Може ли "зеленият суап" да се окаже успешен инструмент

Притиснати от тройния удар от нарастващи дългове, изменение на климата и увреждане на природните богатства, много развиващи се страни и техните кредитори търсят отговор на въпроса как е възможно тези проблеми да намерят общо решение, пише Ройтерс в свой анализ, цитиран от БТА.

Едно от решенията на създалата се ситуация са набиращите популярност финансови инструменти, чрез които нациите могат да се справят и с трите проблема едновременно - замяна на дълг срещу инвестиции в околната среда.

През декември доклад на Световната банка посочи, че най-бедните страни годишно трябва да погасяват задължения към кредитори в размер на 62 млрд. долара годишно или с 35 на сто повече спрямо година по-рано, като тогава институцията предупреди за нарастващ риск от неплатежоспособност.

На фона на нарастващата задлъжнялост в момента най-бедните страни трябва да извършат спешни инвестиции в опазването на климата и биоразнообразието, за да изпълнят своите международни и национални ангажименти.

В опит да се справят с тези проблеми повсеместно, Португалия и Кабо Верде подписаха миналия месец споразумение за размяна на "дълг срещу инвестиции в природата", само дни след като Замбия заяви, че също разглежда подобно предложение от екологичната организация WWF (Световен фонд за природата).

Кабо Верде, островна държава край Западна Африка, застрашена от покачване на морското равнище и брегова ерозия и бивша португалска колония, дължи около 140 милиона евро (152 милиона долара) на Португалия и повече от 400 милиона евро на банки и други субекти.

Замяната на дълг срещу инвестиции в природата, договорена с Лисабон, ще доведе до това, че планирани 12 милиона евро плащания по дълга ще бъдат вложени във фонд за околната среда и климата, за да се помогне на Кабо Верде да премине към по-чисти енергийни доставки и да се справи с изменението на климата.

Междувременно предложението по "зеления" финансов инструмент за Замбия, която има огромни национални паркове, където живеят или мигрират някои от най-впечатляващите диви животни в Африка, цели да насочи  между 750 млн. и 1 млрд. долара в проекти за опазване на околната среда.

През 2021 г. суап на стойност 553 милиона долара за Белиз намали нивото на дълга му с повече от 10 на сто от БВП и осигури средства за защита на втория по големина коралов риф в света, докато сделката от 2015 г. със Сейшелските острови накара правителството да се ангажира да защити 30 на сто от крайбрежните води на страната в замяна на 22 милиона долара преструктуриране на дълга.

Тези видове замяна на дълг вероятно ще се увеличат през следващите години, прогнозират анализаторите, като според съобщенията Еквадор и Шри Ланка също проучват подобни сделки.

Дълг срещу инвестиции в природата – как работи схемата

Със съгласието на кредиторите замяната и/или промяната на условията по изплащане дългове може да помогне на страните с ниски доходи в света да избегнат фалит и да им се позволи да преразпределят част от погашенията да се инвестират в мерки за справяне с изменението на климата, опазване на природата, здравеопазване или образование.

За кредиторите замяната на дългове може да намали риска чрез допълнителни гаранции и да бъде предпоставка за това че поне част от заема в крайна сметка ще бъде изплатена.

Първите суапове на дълг срещу природа бяха договорени в средата на 80-те години на миналия век, най-вече в Латинска Америка, като основни кредитори бяха богатите нации.

Друга дългова криза в края на 90-те и началото на 2000-те допринесе за появата на движението Jubilee 2000 и концертите Live 8, подкрепени от религиозни и световни лидери и музиканти като фронтмена на U2 Боно, настояващи за облекчаване на дълговете за бедните страни в Африка и извън нея.

През последните три десетилетия процедурите по промяна на дълговите условия така, че те да се насочат към природата или социалната сфера бяха рядкост и обикновено и се сключваха за задължения в размер на до 10-20 млн. долара. 

През последните няколко години имаше опити тези споразумения да бъдат увеличени, въпреки че могат да бъдат административно сложни и скъпи за организиране.

Около 70-80 на сто от дълговете на държавите сега се дължат на частни кредитори, според WWF това са най-вече банки и дружества за управление на активи.

В Африка голяма част от нарастващите дългове се дължат от богати на полезни изкопаеми държави на китайското правителство, банки и други институции, понякога чрез инициатива "Един пояс, един път", която инвестира в развитие на инфраструктурата.

Пандемията от COVID-19 влоши високите нива на дълг сред много страни, докато търсеха заеми за смекчаване на социалните и икономически последици от здравната криза.

По-честите и тежки климатични бедствия също тласкат страните към по-мащабно ангажиране с дълг, както се вижда от опустошителните наводнения в Пакистан миналата година и тропическите бури, които удариха тежко икономиките на островните нации.

Кой настоява за замяната на дълг срещу инвестиции в околната среда?

Развиващите се страни, които се борят да се изплащат на кредиторите своите задължения и същевременно се изправят пред редица екологични предизвикателства са сред инициаторите на този сравнително нов финансов инструмент.

Наскоро Египет представи размяна на дълг с Германия като модел за други, които искат да съберат пари за проекти за чиста енергия.

От своя страна международните банки за развитие също виждат потенциал в "зелени" суапове  на дълг.

Къде са проблемите?

Много от поддръжниците на схемата, като WWF, не ги разглеждат като дългосрочно решение за високата задлъжнялост сред най-бедните страни, тъй като те често се справят само с малка част от общия дълг и не се справят с настоящите практики за кредитиране.

Въпреки това зелени групи, като "Нейчър Консърванси" (The Nature Conservancy) и Международният институт за околна среда и развитие (IIED), помагат за тяхното организиране, наблюдение и понякога финансиране.

Финансови и политически предимства

IIED изчислява, че около 100 милиарда долара могат да бъдат събрани чрез облекчаване на дълга в развиващите се страни, ако 10 на сто от общия държавен дълг бъде преразпределен към действия в областта на климата и опазването на природата.

Климатът и околната среда не са били висок политически приоритет в много развиващи се нации в миналото, въпреки че сега това се променя, каза Пол Стийл, главен икономист в IIED в Лондон.

В същото време "зелените" суапове за климата и природата могат да насърчат полезни дискусии между министерствата на финансите, околната среда, земеделието и други министерства относно политиките, които могат да приемат, за да осигурят облекчаване на дълга, каза той.

"Това позволява този диалог в вътре правителствата, което от своя страна позволява, в рамките на развиващите се страни, околната среда да получи място в политическия дебат", казва Стийл.

Как могат да се насърчат сделките по "зелената" размяна на дълг“?

Глобална рамка или стандарт, който определя правилата за зелени суапове на дългове, ще позволи на повече кредитори да се присъединят към подобни инициативи и ще спомогне за увеличаване на размера на сделките, каза Бренес от WWF.

Публична кампания, подобна на огромния натиск за намаляване на дълга и бедността през 90-те и 2000-те години, също може да помогне, добави той.

"С онова, което се случва с климата, нямаме много време - може би прозорец от 10 до 15 години", казва Бренес.

Стийл от IIED каза, че са необходими показатели за ефективност, за да се проследи дали правителствата изпълняват екологичните си ангажименти в замяна на опрощаване на дълговете.

Критиците на суаповете обаче твърдят, че на бедните нации трябва да се даде пълно облекчаване на дълга и да им се позволи да инвестират освободените средства, където решат.