Надпреварата за висши постове в ЕЦБ се разгорещява с напускането на Шнабел

Ранното напускане на Изабел Шнабел от Европейската централна банка (ЕЦБ) ще засили конкуренцията за висши позиции в инстутицията, включително тази на председателя Кристин Лагард, пише Bloomberg.

Съобщението от 24 септември, че членът на изпълнителния съвет на Германия ще напусне през януари 2027 година – една година преди изтичането на мандата ѝ, създава вакантно място във висшето ръководство на институцията след малко повече от три месеца, което поставя тежестта върху правителствата да действат скоро.

Тъй като Лагард и главният икономист Филип Лейн също трябва да напуснат през 2027 г., а председателят на ЕЦБ дори намеква за по-бързо напускане, пакетната сделка изглежда много вероятна. В календара през 2026 г. остават три срещи на върха на Европейския съюз (ЕС), на които може да се разгърне дипломация.

Подобни маневри биха могли да подготвят сцената за още един оспорван сблъсък между лидерите, подобен на този, който се случи през 2019 г., когато Лагард беше назначена, тъй като държави претендират за места, съставляващи половината от изпълнителния съвет, който ръководи паричната политика в регион с почти 360 милиона души.

„Сега наистина има времеви натиск да се излезе с пакетно решение. Ще бъде трудно. Но за това са политиците – да намират решения, дори когато решенията са трудни“, коментира Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

Ускореният график се сблъсква с неудобен момент за най-големите икономики в еврозоната. Правителството на Германия – най-големият член на региона, е в криза след поредица от поражения на парламентарни избори, докато Франция е обзета от политическа патова ситуация преди предстоя президентски вот. Националните гласувания наближават и в Италия и Испания.

Както при всяко решение на ЕС, опасността от попадане в безизходица не може да бъде изключена.

Самата Шнабел намекна за тази възможност, когато изпрати прощално послание до служителите на ЕЦБ, което беше получено от Bloomberg.

„Наследник ще бъде назначен от Европейския съвет. Ако е необходимо, моите отговорности ще бъдат временно преразпределени между останалите членове на Изпълнителния съвет след моето напускане“, каза тя.

Напускането на Шнабел е най-ясният сигнал за това, че правителствата трябва спешно да започнат сериозни преговори, особено като се има предвид, че всяко забавяне може да доведе до риск от припокриване с графика за избиране на наследник на френския президент Еманюел Макрон през април 2027 г.

Спешната задача не е само да се запълни мястото на служител, натоварен с отговорността да наблюдава пазарите в нестабилен период, когато глобалният крах на облигациите води до най-високата доходност по 30-годишните американски държавни ценни книжа от повече от две десетилетия. Перспективата Лагард да напусне преди края на собствения си мандат през октомври 2027 г. също е реална.

Председателят на ЕЦБ се ангажира да остане на поста си само до края на 2026 г., в забележки след месеци на спекулации относно това дали тя ще ръководи Световния икономически форум. Латард дори ще публикува мемоари през януари 2027 година – нещо, което хората на високи позиции са склонни да правят едва след като напуснат поста си.

Още по-силният намек, че правителствата се готвят за борба за постове, дойде от премиерите на Испания и Нидерландия (и двамата са в Ню Йорк за Общото събрание на ООН), които се обединиха зад кандидатите на своите страни, смятани за фаворити.

Нидерландския премиер Роб Йетен заяви пред Bloomberg Television на 24 септември, че много страни в региона биха сметнали Клаас Кнот за „перфектен избор“.

Ден по-рано неговият испански колега Педро Санчес определи Пабло Ернандес де Кос като притежаващ нужните „лидерски умения, капацитет и знания“.

„Изглежда, че дискусиите вече са в ход“, коментира Модупе Адегбембо, икономист в Jefferies.

„Но по-ранното напускане на Шнабел би трябвало да увеличи натиска върху държавите членки да постигнат решение.“

Въпреки че никога не е имала председателски пост в ЕЦБ, Германия не участва в битката. Управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел изрази готовност за борба за поста, но канцлерът Фридрих Мерц, обзет от политически кризи, изглежда има съмнения относно кандидат, съюзен с неговите коалиционни партньори от социалдемократическата партия.

Германци заемат и две други висши длъжности: председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Надзорния съвет на Европейската централна банка Клаудия Бух.

Въпреки това, липсата на амбиция на правителството контрастира с последните две назначения на ръководители на ЕЦБ, когато представителите на Бундесбанк бяха силни кандидати.

Една алтернатива на председателския пост би била позицията на Лейн като главен икономист, за която Франция също копнее. Берлин би се заинтересувал от тази роля, съобщиха пред Bloomberg през август хора, запознати с дискусиите.

Потенциалните германски кандидати включват университетските професори Маркус Брунермайер от Принстън и Улрике Малмендие от Бъркли, както и Тобиас Адриан, който току-що напусна поста, който Шнабел ще поеме в МВФ.

Но германците вече са служили два пъти като главен икономист и с предстоящото напускане на Шнабел и в крайна сметка на Лагард, натискът за назначаване на друга жена вероятно ще бъде силен. В този дух, освен Малмендие, членовете на борда на Бундесбанк Сабине Маудерер и Фрици Кьолер-Гайб биха могли да бъдат кандидати.

Въпреки това Франция може да предложи свои силни претенденти, включително бившия главен икономист на ОИСР Лорънс Бун и заместник-управителя на Френската централна банка Агнес Бенаси-Кер.

Тъй като Макрон вероятно ще лобира усилено за Франция по отношение на тази позиция, може би ще е по-лесно за Берлин да предложи отново един от своите кандидати за пазарния портфейл на Шнабел. Тази роля придоби огромна важност през последните години с кризисните интервенции на ЕЦБ, като например мащабни покупки на активи. Какъвто и да е случаят, преместването на Шнабел във Вашингтон току-що разпали едно от най-внимателно наблюдаваните кадрови размествания в Европа от години.

„Това определено придвижва дискусиите и бих се изненадал, ако правителствата вече нямат някои имена предвид“, каза Пит Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. „Но е почти невъзможно да се предвиди крайният резултат.“