Новата икономика: Ще донесат ли икономическа полза увеличените разходи на Европа?

В завода за ракетни установки на MBDA в Болтън, Англия, британският министър на въоръжените сили Люк Полард стоеше с протегната ръка, докато инженер по изпитания поръсваше малки микроелектронни частици върху дланта му, сякаш бяха прашинки от феи.

Това са „мозъците на ракетите“, обясни техник – сложните компоненти, които ще позволят на оръжието да открива и насочва целта си.

Полард беше в Болтън в края на август, за да промотира нов договор на стойност 118 милиона паунда (158,4 милиона долара) с европейския производител на оръжия MBDA за изграждане на шест нови ракетни установки земя-въздух.

„Отбраната е двигателят на растежа“, каза г-н Полард, като отбеляза, че във всеки от 650-те парламентарни избирателни района на Великобритания има производител, свързан с отбраната.

Не става въпрос само за Великобритания. Правителствата в цяла Европа, принудени от продължаващата агресия на Русия в Украйна, се надяват увеличените военни разходи за стотици милиарди да подкрепят слабите им икономики. Сега дивидентът от мира след Студената война се обърна в обратна посока: Ще има по-малко пари за училища и пенсии, но повече пари за танкове и ракети, пише Патриша Коен за „Ню Йорк таймс“.

Не е ясно обаче дали по-големите бюджети за отбрана ще създадат значим, дългосрочен икономически растеж, вместо предимно да напомпат акциите на производителите на оръжие. Успехът може да зависи от това за какво се харчат увеличените средства и откъде идват - увеличение на данъците, заеми или съкращения в образованието.

Това не е помрачило надеждите. Британският премиер Киър Стармър обеща да се възползва от това, което той нарече „отбранителен дивидент“ - инвестиция, която се случва „веднъж на поколение“, и може да създаде нови работни места и „огромен растеж на промишлените капацитети“.

В Германия производителят на оръжие Rheinmetall планира да наеме 8000 нови работници през следващите две години, което подхранва спекулациите, че разрастващата се отбранителна индустрия може да помогне за компенсиране на загубата на работни места в затруднения автомобилен сектор на страната. През август в Италия премиерът Джорджа Мелони се присъедини към програмата на Европейския съюз за финансиране на изграждане на военни сили и се срещна с производители на оръжие, за да ги насърчи да инвестират в проекти, които ще имат ползи и в гражданския сектор.

Както председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен го е формулирала: „Икономическата сила и планът на Европа за превъоръжаване са две страни на една и съща монета.“

Обещанието за икономически ползи е и начин за противодействие на политическата опозиция от леви и популистки партии срещу увеличените разходи за въоръжаване.

„Но има много начини да се сгреши в този поход“, каза Итън Илцецки, професор в Лондонското училище по икономика, по отношение на използването на увеличени бюджети за отбрана за стимулиране на икономиката. Той е автор на анализ на Института за световна икономика в Кил относно икономическите ползи от увеличените военни разходи в Европа.

Харченето на твърде много пари за увеличаване на запасите от съществуващо оборудване или за закупуване на американски изтребители и боеприпаси предлага много ограничени икономически ползи, обяснява Илцецки. „Купуването на същото старо оборудване от същите стари производители осигурява ограничени стимули за иновации“, добави той.

Икономистите като цяло смятат, че всеки долар от военните разходи ще увеличи брутния вътрешен продукт с 50 цента. Възвръщаемостта на разходите за образование или инфраструктура обикновено е много по-висока, което води до растеж, по-голям от първоначалната инвестиция.

Тази пролет Европейската комисия изчисли, че увеличените разходи за отбрана ще доведат до малък тласък - от 0,3 до 0,6 процента, в общия брутен вътрешен продукт на 27-членния Европейски съюз до 2028 г.

Големи икономически ползи от военните разходи се случват в бъдеще, само ако значителни суми пари бъдат изразходвани за научноизследователска и развойна дейност, които в крайна сметка ще се пренесат в гражданския сектор, казват икономистите.

„Няма нищо хубаво в това да се налага да купуваш танк, вместо да строиш училище“, коментира Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвард.

Това, което стимулира растежа, са технологичният напредък и страничните проекти, които са резултат от по-големи инвестиции в области като изкуствен интелект, аерокосмическа индустрия и полупроводници. Нещо повече, изследователите са установили, че увеличените публични разходи за научноизследователска и развойна дейност, свързани с отбраната, подтикват частния сектор да инвестира повече в собствените си научноизследователски и развойни дейности.

Интернетът, GPS-ът, цифровите фотоапарати, микровълновите печки и найлонът са иновации, произтичащи от изследвания, свързани с отбраната. Това беше „тайният сос“ на технологичния успех на Америка, каза Рогоф.

Има и тласък да се разчита повече на местни, а не на американски индустрии. Някои от програмите за военни разходи на Европейския съюз са ограничени до държавите членки и избрани правителства партньори.

През януари Германия обяви Национална стратегия за отбранителна индустрия, за да определи политически насоки за разрастващия се сектор. А във Великобритания правителството скоро ще обяви нова Стратегия за отбранителна индустрия. „Ако правителството иска да харчи повече пари за отбрана, трябва да ги похарчи чрез подкрепа на британския бизнес“, каза Полард, министърът на въоръжените сили.

Призивът за повече инвестиции в научни изследвания и инфраструктура отразява някои от препоръките в основополагащ доклад за европейската конкурентоспособност, публикуван миналата есен, който призовава за огромно увеличение на публичните разходи за технологии, аерокосмическа индустрия, отбрана и транспорт.

Докладът от Кил на Илцецки относно икономическото въздействие също така твърди, че увеличаването на публичния дълг, а не данъчното облагане, е най-добрият начин за финансиране на допълнителни военни разходи: „Растежът на БВП ще бъде по-малък, вероятно отрицателен, ако увеличенията се финансират с увеличение на данъците, а не със заеми.“

Тази препоръка е много по-лесна за приемане от страна като Германия, която доскоро строго ограничаваше публичните заеми. Конституционните ограничения бяха премахнати през март, така че Берлин можеше да се ангажира да изразходва 5% от годишния брутен вътрешен продукт на страната за военна и стратегическа инфраструктура.

Франция и Италия обаче вече имат огромни публични дългове, които надвишават годишното им икономическо производство, и са изправени пред нарастващи разходи по заеми. А дългът на Великобритания е близо до този на брутния ѝ вътрешен продукт.

Междувременно обещанието за работни места в промишлеността – това, което политиците неизбежно наричат ​​„добри работни места“ с по-високо заплащане, резонира сред избирателите на политиците в Европа, точно както и в Съединените щати.

MBDA, която има заводи и в Италия, Франция и Германия, нае 2500 допълнителни работници миналата година и планира да наеме още 2600 до края на тази година.

В Болтън производителят на оръжия бързо разширява присъствието си. Фабричният цех, където бяха изложени нови армейски ракетни установки, все още мирише на нова кола. Компанията заяви, че очаква да увеличи работната сила в завода със 700 души през следващите пет години.

Полард смята, че правителството трябва да докаже, че увеличените военни разходи не само предлагат сигурност в опасни времена, но и „спомагат за създаването на работни места и развиват икономиката“.