Паричната битка, която ще определи бъдещето на Европа

"Парите движат света" ("Money makes the world go round"), пее Сали Боулс в "Кабаре" - култовия мюзикъл, чието действие се развива на фона на упадъка на Ваймарската република. Парите със сигурност ще определят бъдещето на Европа, тъй като политическите лидери на Стария континент са принудени да вземат болезнени решения за това как да разпределят публичните средства в един все по-нестабилен свят. Това пише в свой анализ за Project Syndicate Карл Билд, бивш министър-председател и министър на външните работи на Швеция. 

Според него има три спешни приоритета, които ще натоварят публичните финанси на Европа през следващите няколко години. Първият - и най-очевидният - е отбраната. Стремежът към увеличаване на военните разходи е преди всичко отговор на агресията на руския президент Владимир Путин, допълнена от непрестанните критики на американския президент Доналд Тръмп към съюзниците на Америка в НАТО. Този натиск превърна укрепването на отбранителната позиция на Европа в стратегическа необходимост.

Вторият и вероятно по-спешен приоритет е да се подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу Русия. Ако отбраната на Украйна се срине, една реваншистка Русия вероятно ще започне да "буйства". Гаранциите, че Украйна ще може да продължи да се защитава, ще изискват от европейските правителства да надхвърлят съществуващите си ангажименти за разходи за отбрана.

И накрая, предстои дългият процес на изготвяне на следващия многогодишен бюджет на Европейския съюз, който ще обхваща периода от 2028 до 2034 г. Европейската комисия вече представи своето предложение, но истинското предизвикателство предстои, тъй като държавите членки и Европейският парламент трябва да преминат през вътрешни преговори, преди да се споразумеят за окончателните цифри.

Предложението на Комисията включва увеличаване на средствата за сигурност, глобални ангажименти и конкурентоспособност, както и допълнителна подкрепа за Украйна. Въпреки че тези приоритети получиха широка подкрепа, преразпределението на ресурсите, необходими за финансирането им, беше предмет на ожесточени дебати. Може да се каже, че Комисията ще се сблъска с политически проблеми, преди да бъде постигнат консенсус.
Въпреки интензивността на тези бюджетни битки, предложеният от Комисията бюджет възлиза на едва 1,26% от общия БНД на 27-те държави-членки на ЕС. Макар че това е повече от сегашните 1,13 %, нетното увеличение е сравнително скромно, след като се вземат предвид разходите за обслужване на дълга, свързани с масовото вземане на заеми от блока след COVID-19.

Що се отнася до отбраната обаче, цифрите са много по-значителни. През последните години бюджетите за отбрана в цяла Европа нараснаха с около една трета, като повечето от европейските членове на НАТО изразходват около 2 % от своя БВП или се доближават до този показател.

Но дори и това вече не е достатъчно. На срещата на върха на НАТО през юни в Хага членовете на организацията се ангажираха да изразходват 3,5 % от БВП за отбрана до 2035 г., като допълнително 1,5 % ще бъдат заделени за свободно определени инвестиции, свързани с отбраната и сигурността. Допълнителните 1,5 % изглежда имат за цел да успокоят Тръмп, който многократно е призовавал европейските съюзници да увеличат военните разходи до 5 % от БВП. Голяма част от тези допълнителни разходи се очаква да разчитат по-скоро на творческо счетоводство, отколкото на реално ново

Подкрепата за Украйна по време на войната и евентуалното възстановяване на страната също ще изисква значителен финансов ангажимент. Макар че оценките варират, например 100 млрд. долара годишно биха се равнявали на малко над 0,4% от общия БВП на ЕС и Обединеното кралство - значително, но далеч не неуправляемо.

В някакъв момент в рамките на бюджетния период 2028-35 г. ще трябва да бъдат разгледани разходите за възстановяване на Украйна. Според някои проучвания разходите за възстановяване възлизат на около 500 млрд. долара, макар че тази сума включва и областите, които може да останат под руски контрол в обозримо бъдеще. Много ще зависи и от това дали гаранциите за сигурност и перспективата за присъединяване на Украйна към ЕС могат да създадат благоприятна среда за мащабни частни инвестиции.

Разбира се, могат да се появят нови искания, които да натоварят допълнително финансите на Европа. Няколко европейски правителства, например, вече намалиха помощта за развитие или пренасочиха част от нея за подпомагане на Украйна. Въпреки че това може да е бил необходим краткосрочен отговор на руската инвазия, дългосрочните му последици остават неясни.

Понастоящем само Норвегия, Швеция и Дания изпълняват целта на ООН да отделят 0,7% от брутния си национален доход за помощ за развитие. След драматичните съкращения на чуждестранната помощ от страна на администрацията на Тръмп и закриването на Американската агенция за международно развитие (USAID) има сериозни основания Европа да запълни празнината. Един по-отчаян свят ще бъде по-нестабилен и по-малко сигурен, което прави развитието стратегически и морален императив.

Изпълнението на всички тези ангажименти няма да бъде лесно, особено за правителствата, които вече се борят с високи дефицити и нарастващ публичен дълг. Предполагам, че северноевропейските държави ще постигнат целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 3,5 % от БВП доста преди 2035 г., докато южноевропейските държави - с изключение на Гърция - вероятно няма да успеят да я изпълнят. Тъй като до 2027 г. предстоят избори във Франция, Италия и Испания, политическият апетит за намаляване на разходите, необходими за увеличаване на бюджетите за отбрана, вероятно ще остане ограничен.

Тази тенденция вече е очевидна при разпределянето на помощта за Украйна. През първите четири месеца на 2025 г. скандинавските страни предоставиха 6,8 млрд. долара, Обединеното кралство - 5,3 млрд. долара, а Германия отдели 760 млн. долара, докато Испания и Италия дадоха само малка част от тези суми.

Иронията е, че държавите-членки на ЕС, които често са определяни като "пестеливи", са тези, които всъщност са готови да предоставят финансиране за постигане на договорените приоритети на блока. В същото време по-малко пестеливите държави предпочитат да призовават за повече заеми, въпреки че самите те имат ограничени възможности за това.
Тези напрежения сега са в основата на засилващата се битка за финансите на Европа. Налице е ярък контраст между бързото одобрение на големи ангажименти за разходи от страна на НАТО и споровете в ЕС за много по-малки суми. Какъвто и да е изходът, предстоящата борба за бюджета ще провери доколко европейските лидери са способни и готови да се изправят пред сериозните предизвикателства пред сигурността.