Плащат ли богатите достатъчно високи данъци?

Данъците са основният източник за правителствата да събират приходи и да плащат за обществени услуги като отбрана, здравеопазване и образование.

Последните актуални данни на Евростат показват, че през 2023 г. общите данъци, събрани от всички правителства на ЕС, съставляват около 40% от общата стойност на произведените стоки и услуги - съотношение, известно като данъци/БВП. 

Въпреки ключовата роля на данъците обаче, всеки четвърти гражданин на ЕС смята, че в неговата държва те не съотвестват на доходите и богатството.   Проучване на Евробарометър, проведено сред над 25 000 души в целия Европейски съюз, задава въпроса „Плащат ли хората данъци пропорционално на доходите и богатството си във вашата страна?“. 

Темата е актуална и в България, след като последнията мисия на Международния валутен фонд у нас препоръча на управляващите да въведат прогресивно данъчно облагане (хората с по-високи доходи да плащат по-голяма част от тях под формата на данък). Правителството обаче беше категорично, че засега няма намерение да се отказва от т. нар. "плосък данък", при който всички доходи се облагат с еднаква ставка от 10%. 

Какво казват европейците? 

Един на всеки петима респонденти казва, че „до голяма степен“ данъците са адекватни спрямо богатството и доходите, показват резултатите от допитването на Евробаброметър, цитирани от Euronews. Делът на хората, отговорили по този начин, варира от едва 8% в Латвия до 38% във Финландия.

Най-малко трима от десет души в Люксембург (36%), Дания (32%), Австрия (32%), Малта (31%), Германия (31%) и Гърция (30%) също смята, че хората в техните страни плащат данъци „до голяма степен“ пропорционално на доходите и богатството си.

От друга страна, Литва, Полша и Чехия (всяка с по 9%) са много близо до Латвия, като малко хора отговарят на въпроса по този начин.

Сред по-големите икономики на ЕС, Италия показва най-нисък дял на това мнение - 12%. Възприятието е под средното за ЕС и в Испания (17%) и Франция (19%).

България е една от страните с най-силно чувство на "данъчна несправедливост" 

Около половината от анкетираните в ЕС (51%) смятат, че хората плащат данъци „до известна степен“ пропорционално на доходите и богатството си. Този дял варира от 33% в Унгария и Хърватия до 59% в Кипър.

Повечето страни делът на това мнение е между 45% и 55%, което означава, че този отговор е най-често срещаният в 23 от 27 страни от ЕС. Изключенията са Унгария, Хърватия, Естония и България, където отговорът „изобщо не“ е по-висок от „до известна степен“.

Около един на всеки четирима души в ЕС (24%) смята, че гражданите в страната им изобщо не плащат данъци справедливо и пропорционално на доходите. В четири страни почти половината от анкетираните споделят това мнение: Унгария (50%), Хърватия (48%), Естония (47%) и България (46%).

Следващата най-висока стойност е в Словакия (38%), а над трима от десет души в Латвия и Литва (и в двете по 36%), Полша (33%), Португалия, Словения и Чехия (по 32%) също смятат, че данъците не се събират справедливо.

Италия и Испания също са близо до това ниво, като и в двете са с 39%.

За разлика от тях Дания (7%) и Финландия (10%), регистрират най-ниското възприятие „изобщо не“, като и в двете то е под 10%.

Тези резултати показват ясни географски тенденции в това как хората възприемат данъчната справедливост. Като цяло скандинавските и западноевропейските страни изразяват по-положителни мнения, докато южноевропейските страни са по-разделени. За разлика от тях, източноевропейските страни-членки на ЕС са склонни да възприемат данъчните си системи като по-малко справедливи.

Какво формира възгледите на хората за данъчната справедливост?

Там, където гражданите възприемат процедурите като прозрачни, а правилата като прилагани еднакво за всички, данъчният морал и доброволното спазване на данъчните правила са склонни да бъдат по-силни“, каза професорът по икономическа психология Ерик Кирхлер от Виенския университет.

Той отбеляза, че в страни като Дания и Финландия, които постоянно се нареждат сред световните лидери по добро управление и почтеност, гражданите отчитат особено високо възприятие за справедливост в данъчната система.

„В този контекст данъкоплатците виждат ясно стойността на парите, които плащат на държавата. Висококачествените обществени услуги, като грижите за децата, здравеопазването, образованието и сигурността, правят възвръщаемостта на данъците видима“, коментира Кирхлер.

Той посочва, че по-ниското институционално доверие и по-слабият административен капацитет, каквито се наблюдават в части от Източна и Южна Европа, често подкопават тези възприятия.

Д-р Фабиан Калайтнер от Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен подчертава, че хората в северноевропейските страни като цяло са по-доволни от преразпределението на доходите през държавата, отколкото хората в южноевропейските и източноевропейските страни.

„Това е не само защото разликите в доходите между най-богатите и най-бедните са по-малки, но и защото прагът на доходите е по-висок, дори след отчитане на разликите в покупателната способност. С други думи, бедните във Финландия и Дания просто имат по-високи доходи от бедните в Полша или Чехия“, обяснява той.

Той подчертава и ролята на действителната преразпределителна сила на данъците, отнасяща се до способността на правителството да използва данъчната си система, за да повлияе на разпределението на доходите и богатството.

„Държавите с ниско преразпределение на данъците, като Естония, Латвия или Унгария, показват по-ниски нива на възприятието за справедливост от страните с високо преразпределение като Австрия, Финландия или Дания“, казва още икономистът. 

Ролята на данъчната сложност

Професор Карен Сюрет-Слоун от университета в Падерборн откроява и ролята на това доколко е сложна данъчната система.

Тя отбелязва, че данъчните системи в северноевропейските страни като цяло се възприемат като по-малко сложни и това често е свързано с по-високи нива на доверие както в правителството, така и в данъчната система.

„Скандинавските страни предлагат на своите граждани обширна информация за данъчните плащания на физическите лица и са много прозрачни в това отношение“, каза тя.

Д-р Сабина Колодзей от университета Козмински добавя, че високите възприятия за данъчна справедливост в скандинавските страни могат да се обяснят със силното институционално качество и високите нива на обществено доверие. Тези фактори насърчават доброволното спазване на данъците и позволяват ефективно преразпределение, което води до по-равнопоставени общества с ниски нива на бедност и неравенство.