Първият ден на срещата на Г-7 започва с разговори за Украйна и Близкия изток

Лидерите на страните от Г-7 – най-големите индустриализирани държави – са изправени пред натоварен дневен ред в първия си пълен ден от срещата във вторник. Сред основните теми са трудните дискусии за прекратяване на войната на Русия в Украйна и справянето с кризата в Близкия изток. Украинският президент Володимир Зеленски ще присъства по покана на домакина Франция.

Разговорите за Украйна се провеждат непосредствено след обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп споразумение за прекратяване на продължилата три месеца и половина война между САЩ и Иран. През последните седмици конфликтът с Иран засенчи войната в Украйна, започната от руския президент Владимир Путин преди повече от четири години, предава Асошиейтед прес.

Тръмп заяви, че в неделя е провел добри разговори както със Зеленски, така и с Путин.

„Сега, когато това (с Иран) приключи, ще се съсредоточим върху това“, каза той по време на двустранна среща в понеделник с френския президент Еманюел Макрон.

Макрон заяви, че ще се опита да убеди Тръмп да продължи подкрепата си за Украйна и да увеличи натиска върху Русия, за да бъде постигнато мирно споразумение. 

Разговорите във вторник във френския курортен град Евиан-ле-Бен включват и работна сесия, посветена на „прекратяването на кризите и гарантирането на стабилност в Близкия изток“. В тях ще се включат лидерите на Египет, Катар и Обединените арабски емирства.

Тръмп е разочарован от липсата на движение към разрешаване на конфликта между Украйна и Русия

Атаките в понеделник срещу най-големите украински градове дойдоха след като Зеленски и Путин поотделно разговаряха по телефона с Тръмп в неделя – деня на неговия 80-и рожден ден. Това показва, че Вашингтон не се е отказал от дипломатическите си усилия да прекрати бойните действия, започнали след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г.

„Правилният формат за преговори е този, в който Украйна и Русия са на масата, но също така присъстват европейците и американците“, заяви Макрон по френската телевизия.

По време на предизборната си кампания за завръщане в Белия дом Тръмп твърдеше, че може да сложи край на войната между Русия и Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност. Оттогава той призна, че задачата се е оказала много по-трудна, отколкото е очаквал.

В понеделник Украйна официално започна преговорите за членство в Европейския съюз, поставяйки началото на процес, който ще изисква години политически реформи, дори докато страната продължава да отблъсква руската инвазия.

Украйна разглежда членството в ЕС като гаранция за сигурност и стабилно бъдеще след края на войната. Най-силната гаранция би било членството в НАТО, но администрацията на Тръмп настоява, че това не може да се случи, а някои съюзници също са предпазливи към присъединяването на Украйна, докато войната продължава.

Войната с Иран е източник на напрежение между Тръмп и европейските лидери

През последните месеци Тръмп влезе в остри разногласия с Макрон, британския премиер Киър Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц и италианския премиер Джорджа Мелони заради това, че не ги е консултирал преди решението да започне военни действия срещу Иран.

Тръмп е заплашвал с ответни мерки, включително намаляване на американското военно присъствие във всичките четири държави – членки на НАТО – заради липсата на подкрепа от тяхна страна.

Въпреки тези разногласия тонът в Евиан се очаква да бъде умерен, тъй като съюзниците на САЩ се стремят към бърз напредък, който би могъл да намали икономическите последици от поскъпването на петрола вследствие на блокадата на Ормузкия проток.

„Мисля, че в момента ще се случат много добри неща в Близкия изток, а много важно е и че цената на петрола рязко пада, докато фондовият пазар расте като ракета днес“, заяви Тръмп.

Преди срещата си на Г-7 лидерите на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство публикуваха съвместно изявление, в което поздравиха Съединените щати, иранското правителство и посредниците за това, което нарекоха „дипломатически пробив“. Канада също се присъедини към декларацията.

Лидерите подчертаха, че е жизненоважно да започнат подробни преговори и споразумението да бъде приложено бързо, за да може Ормузкият проток отново да бъде отворен за танкерния трафик.

По-късно Макрон заяви, че Франция и други западни партньори са „готови да действат много бързо“, за да помогнат за мирното възстановяване на корабоплаването през протока. Франция и Великобритания подкрепят мисия за възстановяване на морската сигурност там веднага щом условията позволят.

Тръмп обаче омаловажи необходимостта от мащабно международно военно присъствие.

„Не мисля, че ще ни трябва много помощ“, каза той по време на срещата си с Макрон. „Но не е лоша идея една-две държави да изпратят по един-два кораба. Вие бихте били чудесна страна за това.“