Проучване на Делойт: Поколението Z и милениалите преосмислят кариерния успех

Най-новото глобално проучване 2026 Gen Z and Millennial Survey на Делойт показва, че представителите на тези две поколения, които вече са по-зрели и поемат ръководни роли, дефинират професионалното развитие по различен начин и често поставят на преден план стабилността, уменията и личното благополучие пред повишенията. Петнадесетото издание на изследването се базира на отговори на над 22 500 представители на поколението Z и милениали от 44 държави, допълнени с перспективи от бизнес експерти. 

„Вече петнадесет години това проучване показва как представителите на поколението Z и милениалите реагират на промените и как допринасят за възникването им“, казва Силвия Пенева, Управляващ съдружник в Делойт България.

„Те вече значително промениха пазара на труда и днес внимателно избират кога и при какви условия да кандидатстват за ръководни позиции и да вземат важни житейски решения. Тазгодишните резултати показват, че тези поколения са адаптивни и прагматични и имат ясни планове за собственото си развитие – дори когато икономическият натиск и бързите технологични промени правят средата по-рискова“. 

Финансовият натиск променя хода на личните и професионалните планове

За пета поредна година разходите за живот са най-голямото притеснение и за двете поколения – далеч пред социалните теми. Под финансов натиск тези поколения често казват „може би по-късно“: макар и амбициозни, реалността на личните им финанси ги кара да отлагат ключови житейски решения. 

Финансовите ангажименти влияят върху плановете: Над половината от представителите на поколението Z (55%) и милениалите (52%) посочват, че са отложили големи житейски решения като създаване на семейство, допълнително образование или стартиране на собствен бизнес – заради финансовата си ситуация. 

Достъпността на жилищата остава ключов фактор за професионалните решения: 69% от поколението Z и 64% от милениалите казват, че наличността и/или достъпността на жилища пряко влияе върху професионалните им решения и избора на място за работа. 

Въпреки натиска, е налице финансов оптимизъм: 53% от поколението Z и 45% от милениалите очакват финансовото им състояние да се подобри през следващата година. 

Ръководните позиции остават привлекателни, но само ако са устойчиви

Представителите на тези поколения искат ръководни роли, но не непременно веднага. Както и миналата година, само 6% от поколението Z и милениалите посочват, че основната им професионална цел е да достигнат управленска позиция. Те се колебаят, защото се тревожат какво ще трябва да „жертват“, ако поемат такава роля. 

•    Професионалните решения са с фокус върху дългосрочната перспектива, а не върху краткосрочните резултати: Повечето представители на поколението Z и милениалите предпочитат бавен, постепенен напредък (44% от поколението Z и 45% от милениалите) или преминаване на позиция на същото ниво (21% от поколението Z и 19% от милениалите) пред бързи повишения (25% от поколението Z и 21% от милениалите). 

•    Свързват ръководните роли с компромиси по отношение на личното благополучие: най-големите недостатъци според тях са стресът и прегарянето (50% от поколението Z и 49% от милениалите), прекомерната отговорност (50% от поколението Z и 48% от милениалите) и балансът работа–личен живот (41% от поколението Z и 46% от милениалите). 

И все пак, мнозина искат да достигнат по-високи управленски позиции в бъдеще: Три четвърти от поколението Z (76%) и две трети от милениалите (67%) проявяват интерес към по-висока управленска роля в бъдеще. 

Изкуственият интелект се внедрява по-бързо, отколкото организациите са готови

Близо три четвърти от представителите на поколението Z и милениалите (74%) използват изкуствен интелект за изпълнение на ежедневните си задачи – значително увеличение спрямо миналата година (57% от поколението Z и 56% от милениалите). Макар че изкуственият интелект обикновено се възприема като средство за по-бърза работа и по-висока ефективност, качество на продукта и по-добър баланс работа–личен живот, част от респондентите смятат, че за организациите е трудно да поддържат темпото на тази нова технология. Участниците споделят и за дигитална умора, усилвана от нарастващия брой дигитални инструменти, които често са слабо интегрирани със съществуващите системи и работни процеси. 

•    Поколението Z и милениалите използват изкуствения интелект като професионален ментор: Те не го използват само, за да повишат ефективността и качеството на работата си, но и за да откриват възможности за учене и развитие (79% от двете поколения), да търсят кариерни съвети (72% от поколението Z и 69% от милениалите) и да се справят със стреса на работното място (67% от поколението Z и 65% от милениалите). 

•    Служителите и организациите им не са еднакво подготвени за AI: Поколението Z и милениалите смятат, че се адаптират към новата ситуация по-бързо от работодателите си. Конкретно, една трета от респондентите посочват, че тяхната организация не е готова за предизвикателствата, които AI ще постави (67% от поколението Z и 65% от милениaлите), а друга една трета твърди, че наличните на работното място инструменти са само частично достъпни/полезни или изобщо не са достатъчни (33% от поколението Z и 32% от милениaлите). 

•    В технологично оформена работна среда дигиталното претоварване е риск: над половината от респондентите (58% от поколението Z и 54% от милениaлите) заявяват, че изпитват дигитална умора заради постоянни известия, бързата смяна на използваните инструменти и работата с множество платформи. 

Наближава смяната на поколенията

С излизането в пенсия на бейби бумърите, организациите са под нарастващ натиск да запазят институционалното знание, като в същото време се подготвят за навлизането на поколението Алфа, чиито представители ще излязат масово на пазара на труда до края на десетилетието. 

•    Загубата на знание е голям риск: Само 54% от поколението Z и 60% от милениaлите смятат, че техните екипи биха останали ефективни, ако ключов експерт напусне още утре. Те посочват, че недостатъчните стимули, ограниченията във времето, въпросите на конфиденциалността и честото текучество затрудняват ефективното споделяне на знания. 

•    Ефектът на AI върху наемането на работа нараства: Почти една четвърт (23%) казват, че организациите им са били принудени да създадат нови стартови позиции (entry-level) заради AI, но част от респондентите се тревожат за въздействието му върху работните места: 20% от поколението Z и 17% от милениaлите твърдят, че организациите им намаляват броя на стартовите позиции. 

•    Поколението Z и милениaлите са оптимисти за бъдещето на началните позиции: На въпрос как използването на AI влияе върху стартовите позиции в техните организации, най-често посочваният отговор е, че благодарение на AI служителите на стартови позиции натрупват опит по-бързо (26% от поколението Z и 28% от милениалите), защото могат да се фокусират върху по-важни задачи (25% от двете поколения) и да ускорят потенциалното си кариерно развитие (25% от двете поколения). 

„Поколението Z и милениaлите се адаптират към свят, който още от самото начало и постоянно изисква устойчивост. Те действат внимателно и селективно, при свои условия. Начинът, по който се справят с несигурността – как дефинират успеха, как виждат компромисите и общуват с работодателите – ще помогне да се определят правилата, с които поколението Алфа ще се сблъска, когато навлезе на пазара на труда след няколко години“, добавя Силвия Пенева.

„Това илюстрира по-широката картина: това, от което поколенията се нуждаят, какво искат и какво очакват от заетостта, ще продължи да се развива и променя. Организациите, които следят промените и се развиват заедно с тях, осъзнавайки, че очакванията към работните места ще продължат да се променят, ще могат да изграждат системи, готови за тези промени“.

Пълният доклад е достъпен тук: Deloitte Gen Z and Millennial Survey 2026