PwC: Глобалните инвестиции в AI инфраструктура може да достигнат 31,6 трлн. долара до 2050 г.

Глобалните инвестиции в инфраструктура с изкуствен интелект ще достигнат рекордните 31,6 трилиона щатски долара до 2050 г., според базовите прогнози в доклада „Global Data Centre Outlook“ на PwC.

На годишна база се прогнозира, че капиталовите разходи за центрове за данни ще нараснат от приблизително 800 милиарда щатски долара годишно през 2026 г. до 1,8 трилиона долара годишно през 2050 г.

Очаква се САЩ, които имат централна роля в екосистемата от модерни чипове, да поемат почти половината (48%) от тези инвестиции, в размер на 15,1 трилиона долара. Очаква се Азиатско-тихоокеанският регион да отчете кумулативни капиталови разходи от 8,2 трилиона щатски долара, водени от Китай и Индия, докато суверенните стратегии за изкуствен интелект ускоряват инвестициите в Европа и Близкия изток.

За разлика от традиционния инфраструктурен бум, който намалява след първоначалното изграждане, очаква се инвестициите в инфраструктура с изкуствен интелект да се ускорят, тъй като чиповете и друго оборудване за Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) изисква обновяване на всеки няколко години. ИКТ оборудването ще представлява нарастващ дял от инвестициите – от 70% днес до 93% до 2050 г.

Докладът идентифицира пет фактора, които ще насочат инвестициите в световен мащаб. Главният от тях е енергетиката, тъй като достъпната, надеждна и нисковъглеродна електроенергия в голям мащаб е най-трудното изискване за много пазари. Свързаността, сигурността, политическата сигурност и съгласието на общността, заедно с достъпа до графични процесори, също ще повлияят на това къде ще се насочат инвестициите.

„Инфраструктурата за изкуствен интелект се превръща в едно от определящите предизвикателства за разпределение на капитала от следващото поколение. Тя обхваща технологии, енергетика, недвижими имоти, вериги за доставки, регулиране и финансиране. Това променя начина, по който инвеститорите в инфраструктура трябва да мислят за капиталовите изисквания, риска и възвръщаемостта“, коментира Клара Кутахар, лидер „Глобална инфраструктура“, PwC Австралия

Анализът тества и два сценария, за да оцени как промените в търговската политика, контрола върху износа и цифровия суверенитет биха могли да повлияят на глобалните инвестиции в инфраструктура с изкуствен интелект.

В първия сценарий по-строгият контрол върху износа нарушава глобалните вериги за доставки на чипове. Годишните инвестиции падат до около половината от централната прогноза до 2030 г., преди постепенно да се възстановят с адаптирането на веригите за доставки. Дори с това възстановяване, кумулативните глобални инвестиции до 2050 г. се прогнозира да достигнат ниво от около 25,5 трилиона щатски долара – приблизително с 6 трилиона щатски долара по-малко от централната прогноза от 31,6 трилиона щатски долара.

Вторият сценарий рисува различна картина. Вместо значително намаляване на общите инвестиции, по-големият акцент върху цифровия суверенитет и надеждната вътрешна инфраструктура променя областта, в която се инвестира капиталът. Общите глобални разходи намаляват само леко, но инвестициите се изместват към страни със силно вътрешно търсене и относително слабо развит капацитет за центрове за данни, тъй като правителствата и регулираните индустрии дават приоритет на местната инфраструктура.

„Развитието на изкуствения интелект не е надигаща се вълна, която естествено ще повдигне всички лодки. Привличането на тази инвестиция изисква активно позициониране. Инвеститорите трябва да разпознават центровете за данни като хибридни активи със сложен рисков профил“, каза Клара Кутахар.

Докладът е първият по рода си, която предлага дългосрочни прогнози за капиталови разходи до 2050 г. Той покрива 46 страни и територии, обхващайки както сградите на центровете за данни, така и технологиите, които те съдържат.