Румъния затяга коланите: Правителството готви реформи за повече приходи в хазната

Румънският финансов министър Александру Назаре обяви серия от реформи, насочени към увеличаване на данъчните приходи и затягане на фискалната дисциплина. Министърът, който е представител на либералната партия, изрази надежда, че министерствата от управляващата коалиция, които вече са подкрепили мерките във втория пакет от реформи (включително министрите на развитието, здравеопазването и образованието), ще възобновят преговорите и ще подготвят целия пакет до края на август.

Нов данък върху разходите към чуждестранни свързани лица

Една от ключовите мерки, и вероятно най-устойчивата в окончателния документ, е данъкът върху прехвърлянето на печалби от мултинационалните компании. Подобно на Base Erosion and Anti-abuse Tax (BEAT) в САЩ, Румъния ще наложи 16% данък върху разходите на фирми към чуждестранни свързани лица в четири рискови области:

• такси за управление
• консултации
• лихви по заеми
• интелектуална собственост

Данъкът ще се прилага само върху частта, която надвишава 3% от приспадаемите суми. През 2024 г. тези разходи са достигнали 15 млрд. румънски леи (3 млрд. евро). Очакваните приходи са между 1,7 и 2 млрд. леи (340–400 млн. евро), което е повече от сегашния минимален данък от 1% върху приходите на компаниите с оборот над 50 млн. евро, който генерира едва 1,2 млрд. леи при първоначални очаквания за 5–7 млрд. 

„Не бива да пречим на икономическата дейност на мултинационалните компании. Те трябва да инвестират в Румъния, трябва да насърчаваме и други външни инвеститори да идват в Румъния, да създават работни места и добавена стойност. Но когато става въпрос за разходи към свързани лица, когато става въпрос за трансфери навън, те трябва да плащат корпоративен данък в Румъния. Това е посланието, което искаме да предадем чрез новата формула, която въвеждаме днес – това е нов подход, нова парадигма за третирането на мултинационалните компании“, каза Назаре, цитиран от Romania Insider.

Данък върху малките пратки от онлайн платформите, базирани извън ЕС

Румъния планира да въведе такса от 25 румънски леи (5 евро) за пратки с декларирана стойност под 150 евро, доставяни на местни клиенти от платформи като Temu или Shein, базирани извън Европейския съюз. Според Назаре тези пратки са достигнали 225 000 броя дневно и могат да донесат на бюджета 1,3 млрд. леи (260 млн. евро) годишно.

Платформите могат да избегнат данъка, като използват съседни държави (например Унгария) като логистични хъбове. Румъния ще търси начин да обложи и пратките, влизащи в ЕС през други държави, но признава, че облагането на стоки, изпратени от фирма, регистрирана в ЕС, е правно предизвикателство.

ДДС за HoReCa сектора може да се удвои

В отговор на въпрос министър Назаре заяви, че ДДС за хотелите, ресторантите и кетъринг компаниите (HoReCa) може да бъде повишен от 11% на 21%, но това ще стане само след пълна оценка на въздействието. Европейската комисия вече е препоръчала този ход.

По-строг контрол върху данъчната администрация и дълговете към бюджета

Данъчната администрация (ANAF) ще бъде поставена под по-строг надзор на Министерството на финансите, като ще се повиши прозрачността и почтеността на служителите.

Преструктурирането на фирмени дългове ще става по-строго и с по-кратки срокове. Правителството трябва да възстанови 600 млн. евро от компании, които са се възползвали от схемата за „опростено преструктуриране“, която не изисква гаранции.

Прехвърлянето на собственост в компании с просрочени задължения пък ще се криминализира. Почти половината от активните фирми, а именно 698 000, нямат банкови сметки и съответно нямат карта, твърди министър Назаре, като намеква за липса на прозрачност.

Ще се изясни статутът на 462 000 „неактивни данъкоплатци“, които дължат общо 3,5 млрд. леи (около 700 млн. евро). В рамките на определен период от време те или ще се върнат в активен статус, или ще бъдат обявени в несъстоятелност.

Капиталът на дружествата с ограничена отговорност ще се увеличи 40 пъти

Всички дружества с ограничена отговорност ще трябва да увеличат капитала си от минималните 200 леи (40 евро) на 8 000 леи (1 600 евро). Средствата няма да бъдат блокирани, но според министъра това ще помогне на държавата да си събира вземанията. Някои експерти поставят под съмнение ефективността на тази мярка, тъй като капиталът може да се използва свободно за текуща дейност.

Също така всички компании, работещи с крайни клиенти (B2C) ще трябва да приемат плащания в брой и с карта.

Защо Букурещ търси спешно приходи?

Румъния е под силен натиск от Европейската комисия да намали бюджетния си дефицит, който остава един от най-високите в ЕС (над 6% от БВП през 2024 г.). Страната е в процедура за прекомерен дефицит и трябва да представи план за стабилизиране на публичните финанси. 

В същото време предстоящите местни и парламентарни избори затрудняват политическото въвеждане на непопулярни мерки, което прави реформите на Назаре рискови както в икономически, така и в политически план.