Средната възраст за първа покупка на жилище расте. Какви са причините?

За мнозина домът вече не е постижима цел в 20-те години, а в някои държави дори не и в 30-те. Данните и изследванията от последните години сочат една дълбока и широко разпространена промяна - възрастта на хората при първата покупка на жилище се е повишила значително от началото на века.  

Наскоро Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти в САЩ публикува данни, които показват, че медианната възраст на хората, които си купуват дом за първи път, е скочила до рекордните 40 години през 2025. Едновременно с това делът на този тип купувачи днес е рекордно нисък - около 21% от продажбите. 

Разликата спрямо началото на века е голяма, тъй като тогава медианната възраст е била около 32–33 години. 

Данните за Европа са подобни, макар че в ЕС няма единна статистика за възрастта при първа покупка на жилище. В редица западноевропейски пазари (Франция, Нидерландия, Испания и др.) типичната възраст на влизане на имотния пазар е в диапазона 35–41 години.

Във Великобритания средната възраст е малко по-ниска (34 г., според последните официални оценки от 2023 година). От 2000 г. насам има известно изместване нагоре, но то не е толкова драматично, колкото в САЩ, например. 

Как се промениха нещата през последните 25 години?

През последнитя четвърт век се наблюдава ясен ръст във възрастта при първата покупка на жилище в много богати икономики. Тенденцията се засилва особено от финансовата криза през 2008 г. и рязкото поскъпване на имотите, което набра допълнителна скорост след пандемията от COVID-19.  

Някои източноевропейски пазари исторически имат по-млади първи купувачи, поради традицията на по-ранно напускане на дома на родителите, различни семейни модели и по-достъпни цени на жилищата, докато скандинавските и някои градски центрове (Стокхолм, Хамбург, Париж, Мадрид, Барселона и др.) отчитат значително по-висока възраст при първа покупка. 

Статистиката показва още, че поколенческите промени (по-късно създаване на семейство, по-дълго образование, нестабилно начало на кариерата), комбинирани с ръста на цените водят до отлагане на придобиването на дом в живота на много хора.

Първите купувачи днес по-често получават подкрепа от семейството си (например помощ за първоначалната вноска) и все по-рядко са напълно самостоятелни. В много случаи те купуват по-малки жилища или такива в периферни райони, в сравнение с поколенията преди тях. Международните доклади посочват и намаляване на дела на първите купувачи от общите продажби. 

В редица градове цените на жилищата са нараснали значително по-бързо от заплатите през последните 20–25 години. Това увеличава нужното време за събиране на влог и прави месечните разходи по ипотеките по-високи, въпреки че лихвите по ипотечните заеми в момента са доста по-ниски в повечето страни спрямо тези отпреди четвърт век. 

Достъпността на жилищата зависи и от националните политики - данъчни стимули, схеми за подпомагане за млади купувачи и др., както и от наличието (или липсата) на алтернативни пазари, като социални жилища и регулирани наеми. Някои държави, например Испания, въвеждат програми за подпомагане на купувачите под определена възраст. 

Какво означава това за бъдещето?

Ако не се увеличи предлагането на достъпни жилища или не се въведат ефективни мерки за спестяване и помощ за първоначалните вноски, очакванията са възрастта на първоначалните купувачи да продължи да расте.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската централна банка предупреждават, че това може да има демографски и социални последици - забавяне на формирането на семейства и натиск върху пенсионната и социалната структура на населението.