Световната банка обсъжда кризисна помощ с 40 държави заради войната в Близкия изток

Световната банка води разговори с между 30 и 40 държави за отпускане на кризисна помощ, с която да смекчат последиците от поскъпването на енергоносителите и покачването на цените вследствие на войната в Близкия изток. Това съобщи президентът на институцията Аджай Банга в интервю за Reuters.

Според него световната икономика засега проявява сравнително добра устойчивост. За това допринасят както мащабните инвестиции в изкуствен интелект, така и промените в търсенето и предлагането на петрол. В резултат малко държави са поискали средства от първоначално осигурения кризисен ресурс от 25 млрд. долара, който Световната банка предостави след избухването на войната в края на февруари.

Въпреки това рязкото поскъпване на дизеловото гориво и торовете, както и други рискови фактори, сред които очакваното мощно проявление на климатичния феномен Ел Ниньо, допълнително усложняват положението на развиващите се икономики. Банга коментира предизвикателствата пред тях в навечерието на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които се провеждат тази седмица.

Световната банка е готова да мобилизира до 100 млрд. долара

„Напрежението се засилва и затова смятам, че през следващите месеци все повече държави може да поискат част от първоначално предвидените 50–60 млрд. долара“, заяви Банга.

Тази сума включва първите 25 млрд. долара, както и допълнителни 35 млрд. долара, до които държавите могат да получат достъп чрез пренасочване на средства от вече одобрени проекти на Световната банка.

„Предстои да видим как ще се развият нещата, но сме готови да реагираме. Поддържаме активен диалог с редица страни – в момента разговаряме с между 30 и 40 държави“, допълни той.

Рязкото поскъпване на енергията и високите лихви оказват сериозен натиск върху много развиващи се икономики. Разходите им по заемите растат, докато бюджетните им възможности остават ограничени след извънредните мерки по време на пандемията от COVID-19 и последвалия инфлационен скок след руското нахлуване в Украйна.

Според изчисленията на Световната банка през 2026 г. развиващите се държави трябва да изплатят около 400 млрд. долара на външните си кредитори, като една трета от сумата представляват само лихвените плащания.

Банга отбеляза, че засега повече държави предпочитат да пренасочват средства по съществуващи проекти, вместо да прибягват до спешното финансиране, предвидено за преодоляване на недостига на ликвидност.

При по-сериозно влошаване на обстановката Световната банка има готовност да предостави до 100 млрд. долара. За сравнение, по време на пандемията институцията отпусна общо 70 млрд. долара.

Частните инвестиции достигат рекордните 112 млрд. долара

Миналия месец Световната банка отчете рекордно привличане на 112 млрд. долара частен капитал през финансовата година, приключила през юни. Година по-рано сумата е била 69 млрд. долара, а спрямо 2022 г. резултатът е над три пъти по-висок. Тогава начело на институцията все още не беше застанал Аджай Банга, който преди това ръководеше Mastercard.

Към привлечените частни инвестиции се прибавят още 123 млрд. долара, осигурени от собствените ресурси на Световната банка. Така общият размер на финансирането достига 235 млрд. долара, посочи президентът на институцията.

Според Банга тези резултати показват колко важно е да бъдат мобилизирани всички възможни източници на финансиране, особено на фона на рязкото съкращаване на пряката помощ за развитие, отпускана от западните държави.

„Когато светът се сблъсква с подобни предизвикателства, няма едно универсално решение. Трябва да намериш начин да постигнеш възможно най-много със средствата, с които разполагаш“, коментира той.

Банга очаква частните инвестиции да продължат да нарастват и през следващите години. Сред факторите, които ще подпомогнат този процес, той открои разширяването на гаранциите срещу политически риск, предоставяни от Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите към Световната банка, увеличаването на финансирането в местни валути и продължаващите регулаторни реформи, които улесняват достъпа на чуждестранни инвеститори до пазарите.

Къде се насочва частният капитал?

Най-осезаемо увеличение на частните инвестиции се наблюдава при проекти в държави с доходи над средните, сред които Аржентина и Индия. Към тази група страни са насочени общо 50 млрд. долара.

Други 37 млрд. долара са привлечени от държави с доходи под средните, включително Бангладеш и Ангола.

Съвсем различна е картината при най-бедните страни, към които са насочени едва около 3 млрд. долара частен капитал. Според Банга са необходими допълнителни усилия, за да се увеличат инвестициите в тези икономики.

„В по-малките държави все още не успяваме да постигнем достатъчно голям ръст на частните инвестиции. Предизвикателствата остават“, посочи той.

Банга съобщи, че още тази седмица Световната банка ще представи нови инициативи, насочени към подобряване на достъпа до частно финансиране за микро-, малките и средните предприятия.

Ръстът на инвестициите обхваща различни части на света. Най-голямо увеличение е отчетено в Латинска Америка и Карибския басейн, където през миналата година са привлечени 36,3 млрд. долара частен капитал.

В Европа и Централна Азия сумата достига 21,3 млрд. долара, в Южна Азия – 19,2 млрд. долара, а в Африка – 22 млрд. долара.

Според данните на Световната банка десетте държави, получили най-много частни инвестиции, са Бразилия, Индия, Турция, Румъния, Нигерия, Аржентина, Южна Африка, Бангладеш, Мексико и Чили.

Замяна на скъпите дългове с по-изгодно финансиране

Световната банка и Международният валутен фонд работят съвместно по мерки за облекчаване на дълговото бреме, което продължава да тежи върху много развиващи се икономики, съобщи още Банга.

Част от усилията са насочени към увеличаване на приходите в националните бюджети, за да могат държавите да разчитат в по-голяма степен на собствени финансови ресурси.

Световната банка вече е осъществила операции за замяна на дълг срещу ангажименти за финансиране на развитието в Ангола и Кот д'Ивоар, както и е предоставила портфейлна гаранция за Аржентина. Подготвят се и повече от десет други подобни проекта.

„В процес на подготовка са още 14–15 проекта. Чрез нашите гаранции помагаме на държавите да заменят старите си, по-скъпи задължения с ново финансиране при по-благоприятни условия“, обясни Банга.

Спестените от обслужването на дълга средства впоследствие се насочват към образование, здравеопазване, водоснабдяване и програми за опазване на природата, уточни той.