Управителят на Френската банка: ЕЦБ ще направи необходимото, за да овладее инфлацията

Европейската централна банка „ще направи необходимото“, за да поддържа инфлацията в целевите си граници, заяви управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало пред CNBC в Сингапур.

Дьо Гало се опита да увери пазарите, че централните банкери в Европа са ангажирани с минимизиране на въздействието на войната с Иран.

Нарастващите цени на петрола, резултат от ефективното затваряне на Ормузкия проток, подхраниха опасенията, че енергийната криза може да доведе до повторно покачване на инфлацията на различни пазари.

Дьо Гало, който е член на Управителния съвет на ЕЦБ, добави, че европейските банкери „ще направят необходимото като независима централна банка, за да върнат инфлацията в целевите си граници“.

„Ако говоря от името на ЕЦБ, това означава да направим необходимото, за да върнем инфлацията до 2% в средносрочен план. Пазарите могат да бъдат сигурни в това“, каза той пред CNBC.

Инфлацията в еврозоната се понижи под целевото ниво на ЕЦБ до 1,9% преди началото на войната в Близкия изток със съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари. Инфлацията в еврозоната скочи до 3% през април, в сравнение с 2,6% през март.

Европа е особено уязвима към енергийни шокове като основен нетен вносител на енергия. Цените на бензина, дизела и реактивното гориво се повишиха през последните месеци, което доведе до правителствена намеса в някои страни и предупреждения за отмяна на полети през лятото.

Дьо Гало каза пред CNBC, че има страх от проникване на инфлация във финансовите пазари, което е особено видимо при държавните облигации.

„Ефектът от конфликта в Близкия изток е ясен. В краткосрочен план има значителен натиск за повишаване на цените на енергията от първия кръг, но е наша отговорност, бих казал дори наш ангажимент, да предотвратим вторичните ефекти.“

Управителят на Френската централна банка отбеляза още, че ЕЦБ е запазила основния си лихвен процент стабилен на ниво от 2% миналия месец, тъй като служителите не са разполагали с достатъчно данни за риска от така наречените вторични инфлационни ефекти.

Те включват данни за основната инфлация без цените на енергията и храните, инфлационните очаквания както от домакинствата, така и от бизнеса, и ръста на заплатите.

„Данните досега показват, че това е предимно първичен ефект, но трябва да бъдем изключително бдителни за евентуален вторичен ефект“, каза той. „Така че, отново, не се съмнявайте, че ще действаме толкова, колкото е необходимо.“

Пазарите преобладаващо отчитат повишаване на лихвените проценти на юнското заседание на ЕЦБ, според данни на LSEG, като повечето търговци очакват покачване с поне 50 базисни пункта до края на годината.

В края на март председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че централната банка е готова да повиши лихвените проценти, дори ако очакваното покачване на инфлацията се окаже временно.

„Ако шокът доведе до голямо, макар и не твърде устойчиво, превишаване на нашата инфлационна цел, може да се наложи известно премерено коригиране на политиката“, коментира Лагард пред публика на конференцията „ЕЦБ и нейните наблюдатели“ във Франкфурт, Германия.

„Да се ​​остави такова превишаване напълно неразгледано може да представлява комуникационен риск: обществеността може да се затрудни да разбере реакционна функция, която не реагира.“

В интервю за CNBC на пролетната среща на МВФ във Вашингтон миналия месец, Йоахим Нагел, управител на германската Бундесбанк, заяви, че нестабилността на цените на петрола е оставила ЕЦБ „между нашия базов сценарий и нашия неблагоприятен сценарий“.