Бизнес перспектива: Закъсняваме с подготовката за въвеждане на еврото

Все още официалната дата за влизане в еврозоната е 1 януари, 2025-та година, но очакванията за поредно отлагане нарастват, казва Станислав Попдончев, заместник-председател на БСК в интервю за Мениджър Нюз

-  Г-н Попдончев, България се подготвя за влизане в еврозоната. Кога според вас е реалистично страната ни да приеме единната европейска валута?

- Официалната дата, с която все още работят българските институции продължава да е 01.01.2025 година. В същото време очакванията да покрием инфлационния критерий са това да се случи след излизането на редовния конвергентен доклад през месец юни тази година и в този смисъл, по-реалистични дати са 01.03 или 01.07.2025 година. В светлината на политическите събития у нас в последно време нарастват очакванията за поредно отлагане на приемането на еврото, т.е. от началото на 2026 г. Във вътрешен план, датата е поставена в зависимост от два критично значими фактора. На първо място е необходимостта от ясно демонстрирана, силна политическа воля и последователни, реални действия за ускорено приемане на еврото в контекста на предстоящите избори за национален и Европейски парламент в началото на юни.

Следва да отбележим, че в процедурата за вземане на това решение има известна дискреция на компетентните органи – Еврогрупата и ЕЦБ. Ключово значение имат и промените в геополитическите условия и предстоящата „смяна на караула“ в ЕП и ЕК. От изключително значение е следване на разумна фискална политика, предприемане на допълнителни мерки за ограничаване на неефективни разходи с цел изпълнение на критериите за инфлация и бюджетен дефицит.

- Как българският бизнес трябва да се готви за присъединяване към Еврозоната и въвеждането на еврото?

- Част от българските предприятия, най-вече тези, които са част от международни групи, са изготвили своите планове за промяна в бизнес процесите, базирани основно върху опита и наблюденията, които имат върху тези процеси в Хърватия. Бизнесът е зависим основно от доставчиците на специализирани услуги, например за промяна бизнес софтуер, фискални устройства и др. В същото време голяма част от действията, които бизнеса следва да предприеме зависят и от нормативната рамка, която ще приеме Народното събрание – Закона за въвеждане на еврото и очакваните изменения в редица наредби, включително и в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Едва тогава предприятията ще могат да оценят реалистично разходите си за привеждане в съответствие на информационните системи и бизнес модели за работа с евро. Все още има въпроси предимно от технически характер, които следва да бъдат изяснени.

- Какви действия е предприела Българската стопанска камара в тази насока?

- От 2014 г. насам, в рамките на социалния диалог, в дебат със социалните партньори и Правителството, БСК декларира многократно позиции за ускорено присъединяване на страната към ЕЗ. На БСК отне повече от две години включването в плана на Икономическия и социален съвет /ИСС/ на становище в подкрепа на тази позиция. БСК пое основните ангажименти на експертно ниво за изготвяне и на четирите документа на ИСС1, свързани с приемане на еврото. За съжаление като цяло те остават неизвестни за по-широката общественост, вкл. за представителите на българския бизнес, независимо от многобройните ни инициативи, информационни събития, неколкократни декларации на нашия Управителен съвет.

В тази връзка ще поставя акцент върху анализа на ИСС за ефекта от приемане на еврото върху икономиката, доходите и инфлацията, приет през 2022 г. по искане на Председателя на 47-то Народното събрание. Беше анализиран опита на трите Балтийски страни най-близки аналози до България, които в периода преди приемане на еврото прилагаха Паричен съвет или фиксиран валутен курс. В частност беше опроверган мита за загубата на суверенитет върху паричната политика. Тук ще спомена малко известния факт, че понастоящем Паричен съвет от типа на нашия, имат само държави, които в миналото са имали да го наречем ограничен държавен суверенитет като Босна и Херцеговина, Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Хонг Конг.

В допълнение, наши членове участваха активно в разширения състав на междуведомствената работна група „Нефинансов сектор“ при подготовката на текстовете на законопроекта за въвеждане на еврото. БСК се ангажира на много ранен етап в информационната кампания за приемане на еврото чрез нашите информационни канали.

- Какви ще са ползите и евентуалните „подводни камъни“ за родните предприятия от приемането на еврото?

- Ползите са дискутирани многократно в общественото пространство. В тази връзка бих препоръчал на всички читатели на  „Мениджър“ да се запознаят с цитирания анализ и становища на ИСС. Все пак бих акцентирал върху по-сигурната икономическа среда за инвеститорите, а добре известно е, че България изостава от години като дял на брутното капиталообразуване в БВП. Разбира се, сред ползите са намаляване на транзакционните разходи. Очакваме също ускорена промяна в регулаторната среда, инфраструктурата и качество на публичните услуги, облекчаване на разрешителните и контролни режими, преформатиране на националното стратегическо управление, увеличен дял на частния сектор при осъществяване на крупни проекти в инфраструктурата, широко използване на концесиите, намаляване на дела на сивия сектор и нелоялната конкуренция, и ред други положителни ефекти.

Т. нар. „подводни камъни“ са свързани преди всичко с широката обществена неинформираност, закъснелите промени в правната рамка и техническата подготовка, в различията в адаптацията и капацитета на МСП спрямо големите търговци, банковия и финансов сектор.

- Достатъчна ли е според вас вече започнатата от БНБ и Министерството на финансите информационна кампания, или трябва да се предприемат и други мерки?

- Изразявали сме многократно позицията, че тя закъсня значително. Очакваме активизиране на всички компетентни държавни органи, ИСС, парламентарната комисия по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната на браншово и общинско ниво за запознаване на обществото с ползите от приемане на единната валута на ЕС и оборване на неаргументирани твърдения, спекулиращи върху все още широката обществена неинформираност.