Цанко Миланов и Атанас Буглов: Винербергер инвестира дългосрочно в българския си екип

Винербергер отбелязва 20-годишнината от стъпването си в България. За този период компанията е инвестирала над 120 млн. лева в дълготрайни активи и над 900 хил. лева в обучения на своите служители. Ето какво коментираха управителите на Винербергер България Цанко Миланов и Атанас Буглов по темата за бъдещите планове на дружеството и за това какво очакват от световните и местните пазари в интервю за Мениджър Нюз.

Как се промени пазарът на строителни материали в България и в Европа през последните две десетилетия? 

Цанко Миланов: Генерално пазарът се промени в положителна посока и за клиентите вече качеството, а не само цената има все по-голямо значение. Теми като устойчивост, кръгова икономика, намаление на въглеродни емисии и енергийна ефективност са все по-популярни и дори крайните клиенти се интересуват от тях. Ако говорим конкретно за пазара на керамични градива, може спокойно да се каже, че той претърпя коренна еволюция и ако преди 20 години, когато станеше въпрос за тухла, всеки си представяше тухла единичка и в най-добрия случай тухла четворка, то към днешна дата почти 100% от пазара е зает от керамичните блокове с вертикални кухини. В това отношение съм горд, че успяхме да променим сектора и да го насочим в посока, в която Европа се движи в последните 30-40 години. 

С все по-високите изисквания към материалите за енергийна ефективност, нисък въглероден отпечатък и оттам сгради с почти нулеви емисии, то и ние, като производител и лидер на българския пазар, осъзнаваме своята отговорност и чрез подобрения в производствените технологии започваме предлагане на пазара на градива, които не само отговарят на горните предизвикателства, но и откликват на тенденцията за все по-трудно намиране на работна ръка и стремеж към подобряване на ефективността на строителство. Нека видим след още 10 години къде ще бъдем, но аз съм оптимист.

2024 г. беше третата най-успешна от финансова гледна точка в цялата история на групата wienerberger. Какво е вашето обяснение за това? 

Атанас Буглов: Така е наистина и това потвърждава силата на нашата глобална стратегия, насочена към диверсифицирано и развиващо се портфолио от брандове и продукти, благодарение на което се поемат по-леко цикличните сътресения в един или друг строителен сегмент. Въпреки предизвикателната пазарна среда в Европа, особено в сектора на ново строителство, бяха постигнати стабилни маржове чрез дисциплинирано управление на разходите и оперативна ефективност. Строителният сектор се сблъска със значителен спад в строителството на еднофамилни и многофамилни сгради, като в някои големи икономики в ЕС тези спадове надминаха 25%.

Нарастващите лихвени проценти, нарастващите разходи за строителство и политическата несигурност допълнително възпрепятстваха развитието на пазарите. За да се изправи пред тези предизвикателства и да смекчи натиска върху печалбата, wienerberger действа бързо: мерките за преструктуриране и дисциплинираното управление на разходите допринесоха със 100 милиона евро за печалбата, осигурявайки групов оперативен EBITDA марж от около 17%. Благодарение на силния фокус върху управлението на оборотния капитал и оптимизирането на материалните запаси, компанията успя да генерира свободен паричен поток от близо 420 милиона евро. Тези мерки бяха допълнени от корекции на портфолиото, осигуряващи финансовата стабилност на компанията и позволяващи по-нататъшен растеж

Какви са финансовите резултати на българските филиали на групата? 

Атанас Буглов: Ние можем да се похвалим с рекордно добра 2024 год. в два от четирите си основни бранда, с които оперираме в България. Най-добре у нас се развива сегмента на новото строителство, което продължава да катери върхове. Това контрастира на трусовете в други ЕС пазари, поради което внимателно анализираме потенциалните негативни ефекти за нас. При инфраструктурните проекти сме свидетели на цикличност, повлияна в голяма степен от бюджетни фактори и политическа воля (на държавно и общинско ниво).

Публична тайна е, че в момента има много неразплатени инфраструктурни проекти, което блокира строителния сектор да започне работа по нови проекти. Няма как това да не повлиява негативно производителите на строителни материали като нас. В сегмента на реновациите виждаме временно затишие, но цялостно сме оптимисти за развитието тук. Основен фактор е наличието на достатъчно работна ръка (строителни бригади), и количествено, и качествено, където предизвикателствата не са за подценяване и по-скоро нямаме бързо решение.  

Как управлявате разходите за суровини и енергия, предвид волатилността на цените в последните години? 

Атанас Буглов: Истината е, че в България все още не можем да говорим за ефективно хеджиране на ценовия риск при енергоносителите, каквото се прави в повечето европейски държави. Има някакво предлагане на продукти с фиксирана цена, например електроенергия от ВЕИ паркове (най-вече фотоволтаични), но това не може да покрие нуждите на нашите 24/7 производства, поради което на практика става неприложимо или икономически неизгодно. Следим активно развитието на индустриални батерии, които да могат да съхраняват ефективно големи количества енергия, съответно да могат да осигуряват нашия непрекъснат цикъл на производство когато няма слънчева (или вятърна) енергия. 

По отношение на суровините, заводът в град Луковит е обезпечен с глина посредством дългосрочна концесия. Опитваме се да управляваме активно доставките на биомаса, която ползваме като порозираща добавка, но там сме зависими от фактори извън нашето влияние, съответно повишава риска от недостиг на суровини или значителен инфлационен натиск. Ще дам пример – през 2024 год. имаше недобра реколта на слънчоглед в общо-европейски мащаб, и заради климатични фактори, и заради войната в Украйна. Съответно още през 2024 год., след това в продължение и през 2025 год. се наблюдава комбинирания ефект на недостатъчни количества слънчогледова люспа (отпадъчен продукт от преработката на слънчоглед) в съчетание с голямо поскъпване на този материал. 

При другите два завода, Елин Пелин за бетонови изделия, и Ботевград за пластмасови изделия, сме напълно зависими от външни доставчици, фактори и трендове на свободния пазар. Полагаме доста усилия да сключваме договори, които да дават сигурност и на нашите партньори, съответно чрез гарантиране на търсене от наша страна да споделяме ценовия риск и да правим краткосрочно (до 1 година) хеджиране. Когато обаче държавата реши да увеличи тол-таксите или концесионните такси, както се случи съвсем наскоро, за нас и останалите индустриални играчи не остава много поле за действие, освен да опитаме да прехвърлим поне частично ценовия натиск по-нататък по веригата…и така се стига до натрупване на инфлационен натиск върху строителните продукти и крайните цени на готово строителство. 

Как регулациите за устойчивост и екологични стандарти влияят върху финансовото планиране на компанията?

Атанас Буглов: Прекият ефект винаги е увеличаване на разходите, което е оправдано до определена степен, когато искаме да градим зелена икономика. А ние на групово ниво сме доста фокусирани върху това да правим повече от минимално изискуемото по регулации, да бъдем сред лидерите по налагане на стандарти за устойчивост. 

От гледна точка на планирането, много е важно за бизнеса да има дългосрочна (над 10 години) предвидимост, защото в повечето случаи говорим за необходимост от значителни по обем инвестиции, които изискват време да бъдат изплатени. Честата смяна на регулации води до финансови загуби точно защото бизнеса е принуден да скача от едни индустриални екологични изисквания към други нови такива, още преди да е успял да възстанови предходните инвестиции. Не по-малко важно е тези постоянно затягащи се норми да не създават свръхрегулация и задушаване на бизнеса, а трябва със съжаление да признаем, че има реални признаци за залитане на европейските регулации именно в тази посока.

Производството на строителна керамика (тухли, керемиди, фаянс) е енергоемък технологичен процес, все пак глината трябва да се изпече. В търсене на „зелени“ решения и по-ниски въглеродни емисии, съответно намаляване на конвенционалните енергоизточници, вкл. природния газ, рискуваме да направим производството ни неефективно и да загубим конкурентоспособност. И това е валидно за много индустрии в ЕС… Или пък използването на рециклирана суровина при производството на тръби – ние и в момента го правим, но от един момент нататък рискуваме да компрометираме качеството на крайния продукт, а това категорично не трябва да се случва.  

Каква е прогнозата Ви за имотния пазар у нас, който през последните години следва тенденция на много активен ръст? 

Цанко Миланов: Абсолютно нормално е в последните години пазарът на имоти да е активен! На първо място, България е част от Европа и това е тенденция в последните години навсякъде, особено в т.нар. „нови държави“. Факт е, че в последните 2 години в Западна Европа, пазарът силно се охлади, но реално в България не видяхме подобна тенденция, а напротив! Виждаме исторически високи нива за последното десетилетие в разрешителните за строеж и това е породено основно от няколко фактора: стремежа на всеки да има дом, който отговаря на съвременните изисквания за енергийна ефективност и комфорт на обитаване, изключително ниските нива на лихви по ипотечните кредити (на трето място в света по ниска лихва в момента), породени от огромния обем пари в депозити и, не на последно място, традиционния навик на българина да „инвестира“ в жилище, търсейки сигурност за спестяванията си, като сега това е засилено и от несигурността по приемане на европейската валута и страха за допълнително повишение на цените.

От друга страна в последните 2 години виждаме и положителен демографски прираст на млади хора, връщайки се в страната и те също дават тласък на този пазар, поставяйки дори по-високи изисквания към качеството. За съжаление повишението на цените не следва и повишението на качеството, тъй като цените на материалите не са се променили значително през последните години, но липсата на кадри повиши значително разходите за труд (според НСИ повече от два пъти за последните 10 години) и това още повече повишава очакванията за все по-високи цени на жилищата и желание за покупка.

Генерално смятам, че за този си брой жители България е достигнала обема на ново-изградени жилища за година (около 35 000 - 40 000) и очаквам тенденцията да се запази, но с едно по-нормално и спокойно темпо. Между другото това вече се вижда в първото тримесечие на тази година, когато се забелязва леко охлаждане на инвеститорския интерес и заявяване на желание за строително разрешение в много по-нормални граници.

Как стои въпросът с намирането на кадри? Очаквате ли пазарът на труда да се "затегне" още и как компанията успява да привлича и мотивира нови таланти? 

Атанас Буглов: Пазарът на труда в България е много предизвикателен и това се очертава като дългосрочна тенденция. При официална безработица <5%,  и недостатъчно „производство“ от страна на образователната система на млади кадри за много от традиционните професии необходими за индустрията (електротехници, механици, шлосери), набира популярност практиката на внос на работна ръка от страни извън ЕС (най-вече Азия). Необходима ни е стратегия на национално ниво, с която да популяризираме отново тези дефицитни професии – бизнесът има нужда от тях и е готов да плати цената като инвестиране в персонала, но тези усилия трябва да са синхронизирани с училищата и университетите. В допълнение, трябва да има също стратегия за задържане и подпомагане на младите хора в България и създаване на по-благоприятни условия за раждане и отглеждане на деца у нас.

Ние имаме програма за развитие на млади таланти на групово ниво, като в България до края на 2025 г. 10 студенти ще преминат през различни стажантски програми, комбинирайки теоретичните познания с практически опит. За цялата група Винербергер целта е 500 стажанти до края на 2026 г. Полагаме постоянни усилия също така да се утвърдим реномето си на добър работодател, комбинирайки преките и текущи материални стимули (заплати и бонуси) с програми за развитие, дългосрочни стимули (възможност за акционерно участие), фирмена култура ориентирана към приобщаване на служителите към корпоративните ценности, безопасна и приятна работна среда. Хората са най-важния фактор за успеха на компанията, нашият фокус е да превърнем колкото може повече от служителите във Винербергер в съмишленици и посланици на успеха на групата

Какви са очакванията Ви за икономическия пейзаж в следващите няколко години? Имате ли опасения от ескалацията на т. нар. търговски войни и отразяват ли ви си те по някакъв начин? 

Атанас Буглов: В контекста на продължаващата война в Украйна, конфликтите в близкия Изток, тлеещото напрежение в други точки на света, в комбинация с тенденцията политици-популисти да печелят избори, а също така търговските войни, които стават все по-вероятен сценарий след встъпването Доналд Тръмп във втория президентски мандат в САЩ, вярвам никой не си прави илюзия, че ни очакват спокойни и предвидими времена. В такава ситуация е ключово важно всички ние да станем гъвкави и адаптивни, а също така да създадем механизми за диверсификация на риска, с което да сме по-устойчиви на „студения вятър“, който духа от много страни. Групата Винербергер инвестира целенасочено и дългосрочно в разширяване на портфолиото си от брандове и продукти, така че да може по-лесно да поема такива трудности в макро-икономически мащаб. Доколкото по-голямата част от нашия бизнес е в рамките на ЕС, личните ми очаквания са за ограничени щети от търговските войни, но пък ако ескалацията повлече глобална рецесия, няма как да не сме засегнати и ние. 

Цанко Миланов: За тези 20 години Винербергер се наложи на пазара като лидер в доставките на цялостни решения и аз лично нямам опасения от т.нар. търговски войни. Решение на всеки производител как ще позиционира продуктите си на пазара, но ние винаги сме се стремели към решение на цялостния проблем на нашите клиенти, а не на всяка цена да предложим най-евтините блокове, керемиди, настилки или продукти за управление на води. Както казах по-горе, ние формираме строителната индустрия и трендове и никога не сме се водили по ценовата политика на останалите, тъй като в решенията, които предлагаме има голяма доза експертиза, фокус върху намаление на въглеродния отпечатък и най-вече безупречен сервиз и това има своята цена. 

Преминахме успешно кризата преди около 15 години и сега с изградения ни екип, възможността да бъдем комплексен доставчик за цялата сграда ми дава спокойствието да не се опасявам от подобни нелоялни практики. От друга страна, последния месец финансовото министерство постави грубите строителни материали под специално наблюдение, включвайки цимента, бетоновите изделия, тухлите и металите в списъка със стоки с висок фискален риск, което изправи целия бранш пред сериозна организационна промяна, но в генерален план подобни действия спомагат за изсветляването на бизнеса, което е в наша полза.

Какви са инвестиционните Ви планове в България за заводите в Луковит, Елин Пелин и Ботевград?

Атанас Буглов: Групата инвестира всяка година над 2 млн. лева в различни дълготрайни активи в трите завода в България. Освен инвестициите в поддържане на текущото ниво на машини и оборудване, периодично има и такива насочени към разширяване, развитие, подобряване на материално-техническата база. Със сигурност ще видим нови инвестиции за подобряване на енергийната ефективност на заводите – обмисляме сериозно изграждането на собствени паркове за производство и съхраняване на енергия.

В последните години  инвестирахме средства в обезпрашващи инсталации в Луковит и Елин Пелин, ежегодно се подобряват системите за безопасна работа, така че да се намали риска от трудови инциденти и травматизъм на работното място. Във всеки от заводите има инвестиционна програма насочена съм пускането на нови продукти, с които да поддържаме лидерската си позиция в сегментите, на които оперираме. Нови производствени линии или нови заводи? Това също е част от груповата стратегия за растеж, но всяко нещо с времето си. 

Цанко Миланов е роден в София през 1972 г. През 1995 г. завършва ВСУ „Любен Каравелов" като отличник на випуска със специалност инженер конструктор. В следващите години работи в строителния бранш в България и повече от 4 г. в Германия. През март 2005 г. започва работа
във „Винербергер" ЕООД като Мениджър Продажби, а 3 години по-късно заема позицията на Търговски Директор и Прокурист на фирмата и отговаря за пазарите в България и Северна Македония. В момента е Управител на всички дружества на wienerberger в България, „Винербергер" ЕООД, „Земелрок" ЕООД и "Пайплайф България" ЕООД, както и Председател на УС на БАИС (Българска Асоциация за Изолации в Строителството).

Атанас Буглов е роден през 1976 г. в гр. Гоце Делчев. Получава висшето си образование в Университета за национално и световно стопанство в София, специалност "Счетоводство и контрол". В периода 1999 - 2005 година работи като консултант поетапно в КПМГ и Делойт в България. Постъпва във Винербергер през септември 2005 година, на длъжност Мениджър финанси. От август 2008 година е Прокурист и Финансов директор на компанията, а от май 2009 година - неин Управител. В момента е Управител на „Винербергер" ЕООД, „Земелрок" ЕООД и "Пайплайф България" ЕООД.