Война и бизнес: Европейските градове, които оръжейната индустрия съживи

Войната в Украйна преобрази не само геополитическата карта на Европа, но и икономиките на градове, които бяха позабравили своето военно наследство. От Франция и Германия до Полша и България, военните поръчки дават нов живот на индустриални зони, създават работни места, но и носят нови предизвикателства. 

Докато Бурж и Унтерлюс вече се борят с последствията от неочаквания бум, българските оръжейни заводи също влизат в играта. Оказва се, че в съвременния свят дори конфликтите могат да бъдат двигател на растеж – но на каква цена?

Бурж, Франция – от забравен град до център на оръжейната индустрия

Камененият град Бурж се намира в т. нар. „празен диагонал“ на Франция – обширна селскостопанска зона, която градските жители обикновено преминават без да спират. През 1860 г. Наполеон III решава да построи там фабрика за оръдия и арсенал, които да са далеч от уязвимите източни граници на страната. С едва 64 000 жители, Бурж доскоро губеше работни места, тъй като производителите на оръжия страдаха от липса на поръчки

„Беше дълъг период на депресия“, спомня си Серж Ришар, ръководител на местната търговска камара.

Днес обаче Бурж е на прага на забележително възраждане, пише The Economist. Европейските правителства увеличават военните разходи заради руската агресия и нестабилността на САЩ. Градове, зависещи от отбраната и свикнали с индустриалния упадък, се готвят за обратната тенденция. Две големи европейски отбранителни компании вече работят в Бурж - производителят на ракети MBDA и френско-германска фирма KNDS, която произвежда гаубицата CAESAR и 155-милиметони снаряди. Очаква се работните места да нараснат с 2500 в следващите пет години.

Унтерлюс, Германия – между икономическия бум и недоволството

В Унтерлюс, малък германски град край Хановер, звукът на тестовите изстрели е ежедневие. Това е най-големият производствен център на германския отбранителен гигант Rheinmetall. Тежки камиони преминават през града, а пътищата се задръстват в пиковите часове. Rheinmetall ще наеме почти толкова персонал (около 3500 души), колкото е населението на целия Унтерлюс.

Компанията строи нов завод за боеприпаси, а държавните лидери, включително бившият канцлер Олаф Шолц, присъстваха на откриването му. Въпреки икономическия подем, мнозина местни жители са недоволни. На последните избори 35,7% гласуваха за крайната дясна партия AfD, което е значително над средното за страната. Градът страда от шума и замърсяването, но ползите за местните са ограничени, тъй като работниците често пристигат от съседни градове.

Сталова Вола, Полша – възможност за прераждане

Полша увеличава военните си разходи до 4,7% от БВП тази година, но купува голяма част от оборудването си от чужбина. Министърът на отбраната заяви, че иска половината поръчки за бойна техника да се произвеждат в страната. Към момента обаче държавният конгломерат Polish Armaments Group (PGZ) не успява да задоволи дори нуждите на полската армия.

За югоизточния град Сталова Вола, където се произвежда бронираната машина Borsuk, това може да бъде преломен момент. След масовите съкращения през 90-те, градът се възстановява благодарение на чуждестранните инвестиции в автомобилната промишленост. Сега, с нови военни поръчки, местната металургична фабрика планира да разшири складовете си и да утрои производството до 2026 г.

България: Военният бум и местните оръжейни гиганти

След началото на войната в Украйна българските производители на оръжие и военна техника също отчитат значителен ръст в поръчките. „Арсенал“ в Казанлък, известен с производството на стрелково оръжие и боеприпаси, увеличи продукцията и започна разширяване на капацитета си. „САМЕЛ“ в Самоков, специализирана в авиационните боеприпаси и системи, също беше сред компаниите с най-голям скок в оборота. Други ключови играчи като „ВМЗ“ в Сопот (производител на бойни машини) и „Дунарит“ в Русе (боеприпаси и взривни вещества) също се възползват от увеличените световни нужди от отбранителна продукция. 

Въпреки това, българският военен сектор все още се сблъсква с редица предизвикателства като липса на квалифицирана работна ръка и необходимост от модернизация на производствените линии. Ако държавата успее да подкрепи индустрията с инвестиции и реформи, България може да се превърне в още по-значим играч на пазара на отбранителни технологии.

Увеличеният военен бюджет може да стимулира икономиката на ЕС с 0,5% до 2028 г., според прогнози на Европейската комисия. Но за градовете, които печелят от този бум, ключово е управлението на растежа, така че да носи ползи за местните общности, се посочва в анализа на The Economist.