Може ли отбраната да се превърне в икономическия двигател на Европа?

Микровълновите печки, GPS, дроновете, тиксото, персоналният компютър — това е само кратък списък с битови изобретения, чиито корени са в лабораториите за военноизследователска дейност.

Тяхната двойна употреба е известна в жаргона на отбранителния сектор като „военно-цивилно сливане“.

Сега, когато Европа се готви да отпусне огромни средства за отбрана, обръщайки десетилетия на подценяване на този сектор, надеждите са, че континентът ще успее да използва военната изобретателност, за да обърне негативните тенденции в своята продуктивност.

Проектите, които вече се разработват в Европа, започват да съперничат по амбиция на тези в САЩ — от континентална система за противоракетна отбрана до съзвездия от сателити в ниска околоземна орбита, които могат да предложат алтернатива на все по-ненадеждния Starlink на Илон Мъск.

Надеждата е, че всички тези инвестиции в крайна сметка ще доведат до технологични иновации, които ще се пренесат и в гражданската икономика, повишавайки производителността и изплащайки се сами.

Но реалистично ли е това, или просто добронамерено пожелание? Несъмнено в краткосрочен план икономическото напрежение е неизбежно и ще изисква съкращения на други места.

„Въпросът е да харчим повече, но и по-умно“, каза генералният секретар на НАТО Марк Рюте в реч в началото на годината, признавайки отдавнашните оплаквания на Вашингтон, че Европа не прави достатъчно за собствената си сигурност. Макар че две трети от членовете на НАТО вече покриват целта на алианса за 2% от БВП за отбрана, това все още е „далеч недостатъчно“, посочи Рюте.

Желанието на Рюте започва да се сбъдва. Европейската комисия вече отвори вратата за военни разходи на стойност 800 милиарда евро. Успоредно с това Германия — най-голямата икономика в Европа — обяви план да похарчи трилион евро за модернизация на своята нестабилна армия и инфраструктура.

Робо-войни

Където има публични средства, там тръгва и частният бизнес, и в момента се появява ново поколение отбранителни компании, които да посрещнат нуждите на Европа.

Лоик Мюжел е оръжеен предприемач, представител на поколения военни традиции — баща му е работил в ядреното възпиране във френския флот, а той самият е бил девет години във военна компания, преди през 2022 г. — след руското нашествие в Украйна — да съоснове собствената си компания Comand AI.

„Никога няма да произведем повече от стратегически противник като Китай“, казва Мюжел, който е изпълнителен директор на базираната в Париж Comand AI. „Това, което трябва да направим, е да можем да водим операции 10, 100 пъти по-ефективно от тях. Това е изходната точка на Comand AI.“ Компанията е създала платформа с изкуствен интелект, която може да анализира заповеди, да разработва последователности от задачи и да оценява терен — с цел рязко ускоряване на военното планиране и реакция. С Comand AI, „един офицер може да върши работата на четирима“, твърди той.

Изследване на Института в Кил, публикувано преди Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, изчислява, че дългосрочната производителност в Европа може да нарасне с до 0,25% за всеки 1% от БВП, инвестиран във военни изследвания.

„Нарастващите доказателства показват, че някои от най-големите технологични пробиви, особено в областта на високите технологии и изчисленията, са свързани с научноизследователската дейност от времето на Космическата надпревара“, казва авторът на изследването проф. Итън Илзецки от Лондонското училище по икономика.

Конкурентната същност на войната и екзистенциалният залог подтикват към ефективност и иновации. Макар днешният ЕС вероятно да не иска да повтаря подобна епоха на вражди (още една Тридесетгодишна война?), ожесточените съперничества на ранна модерна Европа допринасят за технологичното ѝ превъзходство през XVIII и XIX век.

„Тук има стимул не само да настигнеш технологичния авангард, но и да го изпревариш“, казва Илзецки.

От рала към мечове

Плановете за масово превъоръжаване на континента вече срещат критики, най-вече от левицата, която изтъква важността да се запази социалната държава и да се избегне популисткият отговор.

„Докато военните разходи вече нямат бюджетен таван, социалните помощи и програмите за родителски отпуск вече са на масата за съкращения“, предупреждават икономистите Том Кребс и Изабела Вебер в колонка за Project Syndicate. „Това неминуемо ще подхрани недоволството“, предупреждават те.

В Обединеното кралство, например, лейбъристкото правителство вече обяви съкращения в социалните разходи за 4,8 милиарда паунда, докато в същото време увеличи военния бюджет с 2,2 милиарда.

Не всичко е загубено

Военните разходи ще дадат краткосрочен икономически тласък — приходите на оръжейните компании ще скочат, работните места в индустрията ще се увеличат, а заплатите на служителите ще се върнат обратно в икономиката. Даниел Крал от Oxford Economics изчислява, че мащабът на плана може да „измъкне Европа от стагнацията чрез ръст, движен от вътрешното търсене“. Но докато производството на оръжия влиза в БВП, противопехотни мини или гаубици, складирани в казарми, не носят дългосрочен икономически ефект.

А това е проблем, защото европейските планове за превъоръжаване ще се финансират основно с дълг, а държавните дългове и без това са рекордно високи.

Дилеми

Един от начините да се реши този кръг е чрез „по-умни“ инвестиции. За да запази повече стойност в Европа, ЕС трябва да произвежда повече сам — вместо да купува от САЩ, без да предизвиква излишно напрежение с протекционисткия Белия дом. В момента над половината от европейските поръчки отиват към американски компании.

Френският президент Еманюел Макрон вече призова правителствата да заменят американските ракети Patriot и самолетите F-35 с европейски системи SAMP/T и изтребители Rafale. Европейската комисия също активно подкрепя местната индустрия.

Засега Comand AI работи само за военния сектор, но Мюжел казва, че технологията има и цивилни приложения — например за управление на флотилии от роботизирани доставки или за справяне с координирани кибератаки.

И към космическата надпревара

Но да се поверят бъдещите иновации на компании като Comand AI или на европейските космически и противоракетни инициативи си остава риск. Макар историята да познава такива примери, гаранция няма.

„Военните разходи са били двигател на технологичния напредък в САЩ“, казва проф. Крис Милър от университета Тафтс. Министерството на отбраната често е финансирало базови изследвания и прототипи, които впоследствие се доразвиват от частни компании и се превръщат в цивилни технологии с глобално значение като микрочиповете, GPS или дисплеите.

Но страни на фронтовата линия като Полша или Финландия искат да задоволят спешни нужди, дори ако това означава да купуват от САЩ, Южна Корея или Израел.

„Балтийците виждат огън, Централна Европа усеща дим, а останалите не виждат нищо“, казва европейски дипломат.

В момента твърде голяма част от европейските разходи отиват към утвърдени и тромави национални гиганти. За разлика от това, американският Пентагон стимулира конкуренцията чрез двойно възлагане — купувайки системи от повече от една компания наведнъж. Често обявите са отворени и не налагат конкретна технология, което дава шанс на млади, технологични компании.

„Тези търгове достигнаха до по-широк кръг по-малки и по-гъвкави компании, доведоха до повече патенти и двойни приложения“, пише в доклада на Института в Кил.

Затова и 16% от американските военни разходи отиват за научни разработки, срещу едва 4,5% в Европа — нещо, което поддържа технологичното превъзходство на САЩ и прави компаниите по-иновативни.

Ако Европа иска устойчив успех, координираната отбранителна стратегия трябва да отвори пазарите за нови играчи, по-гъвкави и технологично напреднали, казва проф. Дан Брезниц от Университета в Торонто.

„Трябва да можете да разбиете системата.Трябва да се приеме, че ще има нови играчи — и някои от тях ще станат новите гиганти. А това, честно казано, не съм сигурен, че ЕС го умее добре“, казва той.