Всички инвестират в AI, но почти никой не печели от него. Каква е причината?

През миналата година водещите американски технологични компании, сред които Amazon, Google и Microsoft, са похарчили 450 млрд. долара за инфраструктура, голяма част от която е предназначена за захранване на системи с изкуствен интелект. Това обаче е било само предястието, пише The Economist.

През тази година разходите им за чипове, центрове за данни, електроенергия и свързана инфраструктура се очаква да достигнат 900 млрд. долара. През 2027 г. трябва да последват нови вложения за 1,4 трлн. долара. За да финансират това ускорено строителство, технологичните компании вече са взели заеми за над 400 млрд. долара само през настоящата година.

Инвестиционният бум около изкуствения интелект бързо се превръща в най-мащабната вълна от капиталови разходи, регистрирана някога.

Ако създаването на свръхинтелигентни системи действително е постижимо, изграждането на изчислителна инфраструктура с размерите на футболни игрища може да се окаже и най-успешното разпределение на капитал в историята. Това обаче далеч не е гарантирано. Огромните инвестиции могат да произведат впечатляващи технологии и в същото време да донесат разочароваща възвръщаемост на акционерите.

От пиковите им равнища през юни акциите на най-големите компании, свързани с AI, са поевтинели с около 15%, тъй като инвеститорите все повече се притесняват, че добрата възвръщаемост ще бъде трудно постижима. След като Alphabet, компанията майка на Google, обяви резултатите си за второто тримесечие на 22 юли, акциите ѝ загубиха 7% от стойността си.

Резултатите на Microsoft и Meta се очакват на 29 юли, а тези на Amazon – ден по-късно. Междувременно на 28 юли основният борсов индекс на Южна Корея, в който голяма тежест имат производителите на чипове Samsung Electronics и SK Hynix, се срина с 10%.

За да се изплатят инвестициите, AI трябва да носи трилиони долари приходи

Приблизителна сметка показва, че за да бъдат покрити капиталовите разходи чрез ясно разпознаваеми приходи от изкуствен интелект, AI индустрията трябва да генерира около 2,5 трлн. долара годишно. Това е повече от сегашните общи приходи на целия технологичен сектор.

Само малка част от потребителите изглеждат готови да плащат за лични абонаменти за AI услуги. Затова големите приходи ще трябва да дойдат от продажбата на технологии на бизнеса.

Трейдърите например биха могли да използват Copilot на Microsoft, за да създават по-добри финансови модели, а училищата да преподават на децата с помощта на моделите на Google. Засега обаче приходите от порядъка на трилиони долари остават далечна перспектива.

За да нараснат продажбите толкова силно, повече компании трябва не само да започнат да използват AI – това, което икономистите наричат разширяване на „екстензивния марж“ – но и да го прилагат много по-задълбочено, или да увеличат „интензивния марж“.

Според последното двуседмично проучване на американското Бюро за преброяване на населението около 20% от компаниите в САЩ са използвали AI в поне една бизнес функция през предходните две седмици.

Във Великобритания официалните данни показват, че около една трета от фирмите твърдят, че използват изкуствен интелект, макар въпросът в проучването да е формулиран по различен начин.

По всеки стандарт това показва изключително бързо разпространение на новата технология. Все пак само преди четири години големите езикови модели практически не се използваха от бизнеса.

Напоследък обаче този ръст изглежда се забавя.

През май икономисти от американското Бюро за преброяване установиха, че използването на AI е останало относително стабилно в много сектори през предходните шест месеца. Проучване на Джон Хартли от Тексаския университет в Остин и негови колеги показва, че след като делът на работещите, използващи AI, е достигнал връх от 46% в средата на 2025 г., сега той е спаднал до около 33%.

Ако приблизително една трета от компаниите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие започнат да използват AI, всяка от тях би трябвало да харчи средно по около 100 000 долара годишно, за да бъдат достигнати общи приходи от 2,5 трлн. долара.

Възможно ли е това? На теория – да. Засега обаче малко компании третират AI като основна технология, а това ограничава сумите, които са склонни да инвестират.

Според проучване на Европейската централна банка в края на 2025 г. само една десета от компаниите в еврозоната, които използват AI, са заявили, че го правят „интензивно“.

Германската централна банка установява, че около половината от германските предприятия, работещи с AI, го използват в не повече от 5% от работното време.

Иван Йоцов от Bank of England и негови колеги пък са изчислили, че средностатистическият американски ръководител използва изкуствен интелект около 1,7 часа седмично. Това е достатъчно за създаването на прилична презентация в PowerPoint, но не и за фундаментална трансформация на бизнеса.

Повечето компании използват безплатни инструменти и харчат по около 10 долара на служител

За компаниите, които експериментират повърхностно с технологията, безплатните или почти безплатните AI модели често са напълно достатъчни.

Официалните данни от Великобритания показват, че близо половината от британските фирми, които използват изкуствен интелект, не плащат за него. Най-вероятно те разчитат на безплатните версии на американските модели или на китайски решения с отворен код.

Финтех компанията Ramp установява, че малък дял от компаниите харчат хиляди долари месечно за AI на един служител. При типичната фирма обаче месечният разход на работещ през юни е бил едва 10,66 долара.

Софтуерната компания Intuit, която следи малкия и средния бизнес в САЩ, Великобритания и Канада, съобщава, че само около една от всеки десет компании е платила за специализиран AI инструмент.

Точният размер на общите разходи за изкуствен интелект може единствено да бъде приблизително изчислен. Данните са неясни, различните източници използват различни определения, а пазарът се променя изключително бързо.

Консултантската компания Exponential View оценява приходите от генеративен AI на 175 млрд. долара на годишна база през юни.

В наскоро публикувано изследване Антон Коринек от Anthropic и Патрик Маккелви от Bank of Canada изчисляват общите приходи от „AI услуги“. Ако тяхната методология бъде приложена към по-новите данни, резултатът е около 220 млрд. долара на годишна база през първото тримесечие на тази година.

Информацията на Ramp предполага, че между 2% и 3% от фирмените разходи вече са свързани с AI, което би означавало приблизително 170 млрд. долара годишно.

Тези сложни оценки до голяма степен съвпадат и с една много по-проста сметка – събирането на приходите на компаниите, които продават най-много AI услуги.

Anthropic вероятно генерира приходи от около 75 млрд. долара на годишна база. OpenAI печели десетки милиарди. Google чрез своя модел Gemini и Microsoft вероятно получават малко по-ниски суми.

SpaceX може да реализира няколко милиарда долара приходи от корпоративни AI услуги през тази година. Meta също печели известни суми от технологията. Общият резултат е около 150 млрд. долара годишно.

Приходите растат с изключително висока скорост. Но вероятно не достатъчно бързо, за да удовлетворят инвеститорите.

Изчисленията на Пуричай Рунгхароенкиткул от Банката за международни разплащания показват защо. Основният проблем е, че използването на AI, измерено чрез потреблението на токени, вероятно расте дори по-бързо от приходите.

Причината може да е, че все повече хора преминават от един безплатен модел към друг, вместо да плащат за услугата.

Според анализа на Рунгхароенкиткул това има важно последствие: поне част от огромните капиталови разходи за AI представляват конкуренция с нулев резултат. Компаниите използват част от допълнителната изчислителна мощност не за да разширяват пазара на плащащи клиенти, а за да отнемат потребители от конкурентите си.

Изследването предполага, че вероятно една трета от инвестициите, а възможно и повече, няма да донесат задоволителна възвръщаемост.

Производителността все още не се повишава, а бизнесът не се реорганизира

Приходите все пак могат скоро да започнат да растат още по-бързо, ако бъдат изпълнени две условия.

Първото е AI да доведе до значително повишаване на производителността.

Засега има малко доказателства, че технологията действително преобразява бизнеса. Малко компании успяват да намалят разходите си чрез замяна на служители с автоматизирани системи.

Според изследването на Иван Йоцов девет от всеки десет ръководители не отчитат никакво влияние на AI върху производителността на своите компании през последните три години.

Ако това се промени, повече фирми ще имат основание да отделят значително повече ресурси за технологията. Те ще бъдат и по-склонни да приемат бъдещо повишаване на цените, което допълнително би увеличило приходите на доставчиците.

Второто условие е изкуственият интелект да доведе до натрупване на т.нар. нематериален капитал.

За да извлекат пълната полза от AI, компаниите не могат просто да плащат за чатбот. Те трябва да променят из основи своите процеси, организацията на персонала и начина, по който събират, подреждат и използват данните си.

Историческият опит показва, че за всеки 1 долар инвестиции в компютърен хардуер компаниите са правили допълнителни нематериални инвестиции за между 5 и 10 долара. Ако AI трябва да разгърне пълния си потенциал, това би означавало бизнесът да инвестира по няколко трилиона долара годишно в нови процеси, обучение, управление, данни и организационна промяна.

Засега обаче почти няма доказателства за подобен бум.

Компаниите, които организират и анализират данни, като Palantir, генерират приходи от милиарди, а не от стотици милиарди долари.

Делът на американските работници, които напускат доброволно работата си, е близо до историческо дъно. Това предполага, че на пазара на труда не протича мащабна реорганизация, каквато би трябвало да съпътства дълбока технологична трансформация.

Нови данни показват също, че инвестициите на американските компании в „организационен капитал“ намаляват като дял от брутния вътрешен продукт. Под това понятие се разбират усилията за подобряване на вътрешните процедури, производствените процеси, фирмената култура, отношенията с доставчиците и движението на данни в организацията.

С други думи, технологичните компании изграждат центрове за данни, купуват чипове и заемат стотици милиарди долари. Но останалата част от икономиката все още не показва, че е готова да се преустрои около изкуствения интелект.

Когато AI наистина започне да превзема икономиката, промяната няма да се вижда само в инвестиционните бюджети и цените на акциите. Тя ще се усеща навсякъде.