Авторът на „Американски психар” за Поколението Y

Писателят Брет Истън Елис е една от малкото медийни звезди, която си позволява открито да критикува т.нар. поколение Y, или още милениум поколение – родените  след 1981 г., посрещнали новия век на прага на съзряването си, дълбоко въвлечени в света на цифровите технологии

Брет Истън Елис обвинява това поколение в егоизъм, слабост и глупост. Прави го с тон и аргументи, които може би изглеждат доста резки, но пък дават повод за размисъл.

Ето какво мисли авторът на „Американски психар” за тези, които днес са прехвърлили 30-те. Вероятно много от тях са израснали с неговите книги.

Аз принадлежа на най-песимистичното и саркастично поколение в цялата история на човечеството. Трудно ми е да разбера оплакванията на милениумите, че са жертви на кибернасилието и разсъжденията им, че то води до самоубийства.

Те са хиперчувствителни, настояват, че са прави, дори когато са налице сериозни доказателства за обратното. Не са способни да анализират нещата в контекста им, прекалено остро реагират на всичко, а цялата тази свръхчувствителност е допълнително обострена от действието на лекарствата, с които техните грижовни родители са ги тъпкали от ранно детство, бдящи с повишена тревожност над всяка тяхна стъпка.

Поколението, което ги е отгледало, е обграждало милениумите с висока защитна стена от всичко негативно и ги е засипвало с похвали. Четири звезди, веднага - само за това, че си се появил на този свят! Но рано или късно всички се сблъскват с тъмната страна на живота: някой не те харесва, друг не харесва работата ти, не си талантлив, любовта не ти отвръща с взаимност, хората страдат, хората остаряват, хората умират. Отгледали сме поколение от уверени в себе си, оптимистични хора, които просто се парализират, когато в живота им попадне дори и капчица негативизъм.

Тревожност и потребност от постоянната подкрепа на околните са основните черти на Поколението на Вечно недоволните. На какво могат да разчитат, когато нямат възможност да растат в икономически план? Разбира се, на социалите мрежи: там могат да създават своя образ и да реализират стремежа си да се харесват на всички. А това води до друга, безкрайна и безутешна тревога. Затова и всеки, който посмее да ги критикува, тутакси бива заклеймяван от Поколението на Вечно недоволните като „задник” и с това въпросът приключва.  Никакви критики и негативизъм – ние искаме само да ни се възхищават!

Това е проблематично, защото силно ограничава гледната точка. Ако всичко ни харесва, за какво ще разговаряме? Ще обсъждаме колко е яко всичко? Ще разказваме колко често натискаме бутона „лайк” във Facebook? Сайтът, връстник на милениумите Buzzfeed обяви, че повече няма  да публикува никаква негативна информация. Ако така продължава, какво ще се случи с културата? С беседите, с дискусиите и гледните точки?

Помня, как моят син, току-що дипломирал се в престижен университет, цяла година си търси работа, но попадаше само на предложения за безплатно стажуване. Добавете към това унизителната сексуална атмосфера, в която най-важното условие е да бъдеш красив, 11 септември, две войни и икономическа криза.

Затова аз съчувствам на Поколението на Вечно недоволните, на техните неврози, кризи, нарцисизъм и глупост. Правя го като Лена Данем в сериала „Момичета” – язвително, но и с емпатия.

Източник: Vice