Жената, която променя света

Майка на 11 деца и 19 внуци. Бивш конгресмен от Демократичната партия, от щата Пенсилвания. Преподавател в университета на Пенсилвания. Първата неомъжена американка, осиновила дете от чуждестранен произход - виетнамче. Това е Марджъри Марголис. На 74-годишна възраст тя е сред хората, успели да променят живота на хиляди, чрез своята активност, всеотдайност, ценностите, които проповядват и лостовете за влияние, попадали в ръцете им. 

Марджъри Марголис е бивш журналист с 24-годишен стаж. За работата си на телевизионен репортер е отличена с пет награди "Еми". Като репортер на телевизия NBC е отразявала на терен Виетнамската война. Казва, че нейният оператор е човекът, който заснема една от фотографиите емблеми на войната - тази на мъж, насочил пистолет към главата на друг, който се предава и плаче. 

След всичко, което е видяла и преживяла, Марголис се възприема просто като жена. Две от децата й са биологични, останалите - осиновени и на съпруга й. 20 години вече с него са законови закрилници на семейство бежанци, което живее с тях в Щатите. Казва, че като се обърне назад, децата винаги са били най-важното нещо. Всичко друго нарича "бекраунд шум". 

Близка е със семейство Клинтън и особено с Хилари. Но освен емоционалната близост, ги свързва и роднинство - тъща е на Челси Клинтън. Не умее да си почива. На 74-годишна възраст, днес продължава да обикаля света и да се опитва да го променя - чрез дейността на учредената от нея в Америка през 1994 г. организация Women’s Campaign International. Последно е била в Либерия. Women's Campaign International помага на жени по целия свят да се реализират успешно, като им дава възможност да изградят и разширят умения в областта на политическото лидерство, икономическото участие, разрешаването на конфликти и гражданската отговорност. 

Ето какво каза Марджъри Марголис за "Мениджър Нюз" по време на гостуване в София, където беше специален гост-лектор в еднодневна конференция с обучение, организирана за 30 българки от Съвета на жените в бизнеса.

***

- Г-жо Марголис, кой е най-големият проблем на жените в бизнеса по света сега?

- Мисля, че те не присъстват достатъчно. Броят им на позициите в топ мениджмънта все още е много, много малък. Проблем е, че трябва да изнасят целия товар на съчетаването на работата със семейството. Как се балансира между грижата за децата и опитите да израстваш в кариерата? Това е въпрос, който чувам и тук. Мисля, че хората, като цяло, не разбират колко е важно да бъдат привикани на масата за преговори и вземане на решения повече жени. 

Веднъж влязох в борда на директорите на една голяма компания за производство на облекло и станах първата жена, включена в него. Бях изумена. Компанията имаше повече от 100-годишна история и аз бях първата жена в борда? И, за Бога, това беше производител на облекло?! Фирмите често не разбират колко е важно да включват в мениджмънта си майчинската страна, нежната гледна точка. Хората не сме по-добри или по-лоши, а различни. И това различие трябва да бъде уважавано.

- Имате опит в политиката. Каква е силата на жените в нея?

- Жените определено се справяме с проблемите различно. Когато работих в американския конгрес, бяхме много разтревожени от това, че жените в САЩ не са включвани в медицинските изследвания. Променихме го. Преди години в медицинските експерименти дори не били използвани женски лабораторни мишки, само мъжки! Такава била практиката на Националните институти по здравеопазване. А жените се интересуват повече от медицинските и социални проблеми. Мъжете се интригуват от военната индустрия, инженерството. Това е голямо обобщение, но по принцип е така

- Смятате, че здравната и социалната политика са сферите, в които жените на държавни постове биха могли да бъдат най-полезни?

- Жените са склонни да поставят здравето и социалните проблеми за приоритет в живота. Мисля, че имаме нужда от техния глас в тези сфери - те имат какво да кажат. Не казвам, че този глас е по-добър или по-лош, а че трябва да се чува повече.

- Защо приехте за лична кауза да издигате ролята на жените?

- Просто мисля, че това е наистина важно. На което и място да съм била, ми е ставало кристално ясно, че като привикаш повече жени на кръглата маса, разговорът става по-богат. С основата от мен организация роботим с много жени в биввши зони на военни конфликти. Когато общуваме с тях, чуваме фрази от типа на "Ние не искаме вече децата ни да умират", "Искам тази война да спре". В пространството за разговор жените казват нещо, което е различно. В Босна имаше веднъж една жена от сръбски произход, която се изправи и каза пред босненките: "Моят съпруг може да е убил твоя съпруг, или твоя, но ако ние не се изправим и като жени не заявим, че не искаме да убиват децата ни, тази война никога няма да спре!". Този момент беше много силен. Някои й бяха ядосани, но тя промени посоката на разговора.

- Ако трябва да посочите една жена, която ви е вдъхновила, коя е тя?

- Моята майка. Тя беше наистина невероятна и имахме страхотно семейство.

- А ако тази жена трябва да бъде известна?

- Много съм повлияна от Елинор Рузвелт. Тя е била силна в артикулирането на това, което има значение. Била е първият посланик на ООН по правата на човека. Наистина я е било грижа за хората. Цитирам я в лекциите си в университета. Има и страхотни съвременни примери, като Глория Стейнем.

- Оперативният директор на Facebook Шерил Сандбърг казва в популярната си книга "Реши се": "В бъдеще няма да има жени лидери. Ще има само лидери". Смятате ли, че ще бъде така?

- Мисля, че ако това се случи, то ще бъде след много дълго време. Числата ги няма, за да се потвърди такава тенденция. Все още има хора, които убеждават жените, че те имат определени задължения към мъжете, които трябва да изпълняват. Много жени ги слушат и вярват в това. 

- Какви са впечатленията ви за българските дами от бизнеса, с които се срещнахте?

- Чудесни са и задават същите въпроси, с които се борят всички жени: как да "жонглирам" между семейството и работата, как да се самоопределя като личност.

- Какво е посланието ви към работещите жени в България?

- Поддържайте кратък списъка си със задачи. Склонни сме да се опитваме да направим за един ден абсолютно всичко, което трябва да направим. Това ни изтощава. Но вие поддържайте списъка кратък. Разберете, че тези ваши деца, за които толкова много се тревожите, ще пораснат и с тях всичко ще бъде наред! Не позволявайте на близките да извикват вашето вродено чувство за вина. Жените постоянно се чувстваме виновни - ако сме с детето, защото не напредваме в кариерата. Ако сме на работа, защото не сме до детето си. Успокойте се! Всичко ще бъде наред!