Ум, сърце и усмивка

Анна Малмхаке е един изключително зает и работлив човек - работи за Procter&Gamble и Coca-Cola Company през 90-те, след което допринася за глобалния успех на Absolut, а в момента работи за Irish Distillers и Jameson - ирландско уиски Номер Едно по продажби в света. Любопитно ми беше дали има някакъв план или стратегия в кариерата є, или просто се дължи на упорита работа. Тя скромно отговори: "Ами след като завърших през 1991 г., както знаете, беше най-голямата икономическа криза в Швеция. Procter&Gamble беше едно от малкото интервюта, до които успях да стигна". И разбира се, получава работата.

И ето че оттам насетне пътят бил доста ясен (и предначертан). От 2011 г. оглавява Irish Distillers с топмарката Jameson. Само година след като се присъединява към Jameson, те получават наградите "Производител на уиски на годината" (Whiskey Distiller of the Year) и "Марка уиски инова-тор на годината" (Whiskey Brand Innovator of the Year). На това му се вика добър старт! Чудех се дали тя вижда някакъв риск в това да бъдеш прекалено удовлетворен. Дали статуквото е достатъчно? Анна спомена нещо, което Патрик Рикар, бившият изпълнителен директор на Pernod Ricard, компанията собственик и на Irish Distillers, казал преди време: "Когато попитали Патрик защо се опитват да стъпят на международния пазар, при положение че са най-големите във Франция, той отговорил: Това е само началото". Вярвам, че отговорът му и до днес олицетворява стратегията и отношението на Анна и на компанията!

През 2012. - първата година за Анна и Jameson заедно, те успяват да преминат поредния "маркер" - продават четири милиона кашона. Или казано по друг начин, това са 1,3 млрд. чаши ирландско уиски, продадени в света за една година. Известно е, че един милион кашона отиват за САЩ, които са и най-големият пазар, но аз поисках да узная как се позиционират на по-малките пазари, в малки страни като България. Въпреки че тук почти във всеки бар може да откриете бутилка Jameson, ние все пак сме си малък пазар. Оказа се, че не съм бил прав. Анна ми обясни, че Jameson се продава в над 130 страни по света и България е на 10. място по продажби. За нас, допълни тя, България е важен пазар.

Така както аз виждам нещата, успехът може да означава и проблем за една марка или бранд. Произходът и идентичността може да се окажат позагубени. В конкретния случай да загубиш "ирландското" и душата. Но ние от Pernod Ricard сме компания, която добре разбира и се стреми да избегне това, казва Анна. По същия начин, по който Absolut ще си остане шведска водка дори и ако може да се произвежда по-евтино някъде другаде, защото няма да има същото качество. Затова и Jameson ще си остане ирландско, а стотиците милиони евро, инвестирани от нас в Ир-ландия, са достатъчно красноречива демонстрация на нашата отдаденост и намерения.

Когато други марки избират да спонсорират отбори във Formula 1, Jameson избира да подкрепи събитие като филмовия фестивал в Дъблин (The Dublin Film Festival) или да даде възможност на руски студент да направи независим филм. По всичко личи, че имате по-интелектуален и умен подход. И отново Анна отговаря скромничко с две думи: "Благодаря ти". Тя разказа каква голяма чест е било за нея да работят по филма с Кевин. "Кой Кевин?", попитах аз. "Кевин Спейси", отговори тя. Невероятно съчетание от голям размах и смиреност в една и съща личност.

Обичам да казвам, че за мен шотландското едномалцово уиски носи аромата на прясно намазан с катран дървен мост или мокра вълна в мъгливо време, блендираното уиски е като бар в някой голям град, където тихичко се носи Синатра, а бърбънът ми е като rock'n'roll. Какво е обаче ирландското уиски? За мен то е по-земно, казва Анна. Приятели, които се срещат и сядат заедно. Братство и сестринство, да се социализираш релаксиращо. Много от марките уиски традиционно са предпочитани от мъже, докато при Jameson аудиторията е поделена поравно - харесват го и мъже, и жени.

Анна Малмхаке е следвала маркетинг, английски и философия в университета. Наскоро тя казва в едно интервю: "Бих заявила, че философията е най-полезното нещо, което някой може да изучава. Дори в бизнеса". Помолих я да доразвие това свое твърдение. "Човек се научава да спори с аргументите, а не с хората - пояснява тя. - Свеждаш нещата до основните като логиката и изучаването на поведението. Като мени-джър го правя ежедневно."

Знам, че дядо ви е много важен за вас и че ви е дал следния съвет: "Можеш да направиш всичко, което може да направи и един мъж. Но не е задължително да го правиш". Какво означава това за вас? "Дядо ми беше много специален за мен. Той беше мениджър по техническото развитие на голяма телефонна компания. Той бе и първият в Швеция, който нае жена инженер. В много отношения мога да кажа, че той бе изпреварил времето си. Виждаше възможностите и вярваше, че няма не-възможни неща."

Анна живее и работи в Дъблин и пътува много из целия свят. Има две деца, които учат в Университета в Стокхолм, и приятел в Лондон. Тя е една много заета жена. Докато разговаряхме в офиса на Pernod Ricard в София, я попитах: Къде ще бъдеш утре? Тя се позамисли за няколко секунди: "Утре се връщам в Дъблин, следващата седмица заминавам за Осака в Япония, а после… още не знам. Знам повече за летищата, отколкото на някой би му се искало".

Трябва да призная, че останах силно впечатлен колко изпълнена с енергия бе тя и същевременно възпитана и умерена, без да бърза в разговора - имах чувството, че имаме още много време. Но след като секретарката влезе за втори път в стаята, установих, че е време да привършваме. Имам среща, поясни тя. Следва отпразнуване на 15-годишнината на филиала на Pernod Ricard в България, после малко сън и… както разбирате, за всичко това се изисква жената начело на това да е номер едно, особено ако иска да достигне и до нови непокорени висоти.

Въпреки всичко на тръгване зададох последния си въпрос: "След тежка работна седмица, в петък вечер, ако сте в любимото си кресло, какво ще си сипете, ако не можете да отговорите Jameson?". "Бих казала, че чаша опушено Isley уиски (произведено на шотландския остров Айли) би било един приятен миг."         

Текстът е от сп. "Мениджър"