10 факта, че социалните мрежи ни правят по-умни

В момента, в който четете тази статия, около 300 000 души от всяко кътче на света обновяват статуса си в любимата си социална мрежа. Невероятно, нали! Още по-невероятно звучи факта, че малко по-късно близо 8 млн. души ще прочетат обновените статуси. И това ги прави по-умни, (както и всички останали с редовно присъствие в социални мрежи), противно на ширещите се научни теории, че виртуалният живот разглезва и демобилизира реалните ни социални функции, и най-вече способността ни да мислим, анализираме, разсъждаваме. Ето няколко факта, които доказват точно обратното:

 1. Повече приятели – по-голям мозък

И така, колкото повече приятели имате, толкова по-умни ставате. В частност, ново изследване установява, че хората с повече приятели в социалните мрежи имат по-развити участъци в мозъка, отговорни за емоционалните реакции и с функции на паметта като запомняне на имена и лица.

2. Подобряване на паметта

Един от „страничните ефекти” на растащия брой приятели в мрежата се състои в това, че се налага да бъдете постоянно в течение на статуса им. Непрекъснатото проследяване на дейността им с времето е достатъчно да увеличи капацитета на т.нар. работна памет, казват психолози.

3. Взаимодействието с други хора

Взаимодействието с други хора при решаване на даден проблем е не само отличителна способност на биологичния вид „човек”, но и вероятно една от причините, на която се дължи и по-големия обем на мозъка на този вид. Любопитно доказателство на тази хипотеза е експеримент на изследователи от Тринити колидж в Дъблин. Те проследили невронните връзки при двама доброволци, които просто трябвало да решат дали ще работят заедно или поотделно за решаването на определена задача. Оказало се, че при сътрудничество, мозъкът създава нови невронни връзки, тъй като му се налага да отчита действията на другия човек в екипа.

И така, човешкият мозък непрекъснато взаимодейства с хора от обкръжаващия ни свят – и реално, и виртуално, и все повече в социалните мрежи. Международно изследване, обхванало младежи от 30 страни установило, че над 40% от тях предпочитат да взаимодействат с други хора посредством Интернет.

4. Положителните емоции

Да, до голяма степен негативните коментари по повод влияниението на социалните мрежи не са без основание. Но, възможността чрез Фейсбук и сие постоянно да сме във връзка с приятелите и семейството си има изключително позитивно въздействие. А това значително подпомага мисловните функции. Изследване установява например, че след като изгледат едно забавно видео, пратено им от приятел, хората много по-добре се справят с тестове със словесни и визуални асоциации.

5. Милите симпатяги

Същият позитивен ефект върху мисловните функции имат и популярните за споделяне картинки на котенца, кученца и всякакви други животинки, които предизвикват умиление. И този факт е потвърден от научен експеримент с доброволци, разделени на контролни групи. Част от тях трябвало да открият конкретна цифра в дълга числова последователност, а друга – да играе логическа компютърна игра. На някои от участниците били показани снимки на котенца, на други – фотографии на големи животни, а на трети – изображения на храни. Ефективността на тези, които разглеждали снимките с котета била с 44% по-висока от всички останали.

6. Писмените навици

Съществува теория, че колкото повече интернет превзема живота ни, толкова човечеството става по-глупаво. Езиковата култура силно се снижава заради смс-те, чатовете и т.н. Но най-новите лингвистични изследвания показват точно обратното – поколенията в социалните мрежи се стараят да пишат повече и по-добре в сравнение с предишните, защото настройват стила си към конкретната речева ситуация и се стремят да формулират ясно мислите си.

7. Четенето

Фейсбук преди всичко е текстови уеб сайт. На пръв поглед, повечето съобщения в него сякаш не съдържат нищо ценно, но самият факт, че ги четем, влияе на мозъка ни по хиляди различни начини. Отдавна е установено, че различното съдържание на писаното слово предизвиква активност в различни зони на мозъка. А Фейсбук е територия, където непрекъснато има всякакво жанрово разнообразие. Превключването от тематика на тематика в социалната мрежа, развива способността за избирателно четене, което е ценна когнитивна способност.

8. Умение да се разсъждава

По своята същност, социалната мрежа е едновременно възможност и удобство, което ни помага да влезем в дискусия с когото искаме и когато искаме. Мозъкът изпитва истинска наслада от този избор. Самият процес на спор е една от основите на човешкия интелект, а психологическият процес на търсене на аргументи е отлична тренировка за мозъка. Спорът ни кара да мислим абстрактно, за да водим логичен и убедителен диалог, тъй като ние не просто използваме ума и паметта си, за да подберем нужните думи и данни, а и проверяваме доколко са уместни в дадения контекст.

9. Изкристализиран интелект

Културен интелект, политически интелект, социален интелект – нито едно от тези понятия няма нищо общо с това как в действителност работи мозъкът. Но взети заедно, те съставляват разбирането за света като цяло, известно още като „изкристализиран интелект.” Това е съвкупността от всички наши знания, включително речников запас, знания в техния исторически контекст, текущи събития в тяхната причинно-следствена връзка и т.н. Хайде да помислим сега откъде черпим най-много информация в днешно време? Предимно от интернет и социалните мрежи. Част от нея мозъкът ни обработва на момента, но друга част складира.

10. Критично мислене

Смята се, че видео игрите са прахосване на време. Нито един работодател няма да ви наеме заради високия ви рейтинг в някоя интернет игра. Но въпреки това, повечето от нас, независимо от годините си, продължаваме да ги играем. И добре правят – доказано е, че 10-15 минути виртуална игра в работно време е идеален начин да се превключи на нестандартно мислене, което ни помага да решаваме по-бързо и по-успешно творчески казуси.

 По материали от чуждия печат