Археолози: Древен „воден култ“ е изградил монументи, по-стари от Стоунхендж

Гигантски „драконови камъни“, открити в Арменските планини, са били оформени и поставени от древен „воден култ“, разкриха археолози в ново проучване.

Каменните стълбове, издълбани във форми на животни и датиращи отпреди над 6000 години, се намират в планинските райони на Армения и съседните страни. Те предшестват мегалитната структура Стоунхендж в Англия с почти хиляда години, съобщава Independent.

Стълбовете, известни на местно ниво като вишапи, са с височина между 1,1 м и 5,5 м. Те са издълбани от местни камъни като андезит или базалт и могат да бъдат открити на височина от 1000 м до 3000 м над морското равнище.

Остава загадка как древните жители на региона са влачили стълбовете през такъв суров терен и са ги поставяли изправени. Но първият систематичен анализ на стълбовете в Арменските планини предлага представа за хората, които са ги инсталирали.

Изследователите са използвали ГИС картографиране, 3D моделиране и статистически инструменти, за да анализират до 115 вишапа в планините и тяхното разпределение и са открили ясни модели в начина, по който са били разположени паметниците.

Стълбовете са били във формата на риба или разтегната говежда кожа, или хибридна форма, комбинираща мотивите. Това, както и констатацията, че повечето от стълбовете са близо до водоизточници като горещи извори, стари напоителни системи, потоци от топене на сняг или вулканични кратери, предполагат, че строителите вероятно са били част от култ, съсредоточен върху водата като източник на живот.

„Констатациите подкрепят хипотезата, че вишапите са били тясно свързани с древен култ към водата, тъй като са разположени предимно в близост до водоизточници, като например високопланински извори и открити праисторически напоителни системи“, отбелязват изследователите в проучване, публикувано в списанието "NPJ Heritage Science".

Дори надморската височина, на която са открити стълбовете, не е случайна. Изследователите са открили, че камъните на стълбовете са групирани в две височинни зони, едната около 1900 м, а другата на 2700 м над морското равнище.

Изграждането и преместването на камъните по-нагоре би изисквало допълнителни усилия, така че паметникът трябва да е носил силно културно или религиозно значение за древните хора, разсъждават учените.

Изследователите подозират, че това разпределение е отражение на различните екологични зони във високопланинските райони и сезонното движение на хора през планините в търсене на пасища.

Например, камъни с форма на риба доминират на най-високите възвишения, близо до естествени извори, захранвани от топящ се сняг, а камъните с форма на кожа се виждат по-надолу, където водата се използва за земеделие.

„Неочакваното бимодално разпределение на надморската им височина предполага специфични модели на разположение, потенциално свързани със сезонни човешки дейности или ритуални практики“, отбелязва новото проучване.