Червената коса става по-разпространена заради естествения подбор, показва изследване

Броят на хората с червена коса се увеличава заради естествения подбор, според ново мащабно изследване. Този еволюционен процес е оформял човешкия геном много повече, отколкото се смяташе досега, показва проучване на Харвардския университет, базирано на анализ на древна ДНК от близо 16 000 души за период от над 10 000 години в Западна Евразия – Европа, Близкия изток, Кавказ и части от Централна Азия и Северна Африка.

Нови технологии са позволили да се открие насочена селекция в данни от древна ДНК във времеви серии, както и последователна тенденция в увеличаването на честотата на определени гени сред 15 836 души от Западна Евразия. Като част от тази еволюция, гените за червена коса, целиакия и по-светъл цвят на кожата стават все по-разпространени, според изследването.

Изследователите уточняват, че увеличаването на броя на червенокосите не означава автоматично, че тази характеристика е била важна в миналото, съобщава The Independent.

„Възможно е червената коса да е била един вид предимство преди 4000 години, а може и просто да е "дошла" заедно с друга, по-важна характеристика“, се посочва в изследването, публикувано в научното списание Nature.

Авторът на изследването Али Акбари, старши учен в лабораторията на генетика от Харвард Дейвид Райх, заяви, че новите технологии ще позволят по-добро разбиране на естествения подбор, тъй като учените вече могат да наблюдават как той оформя биологията в реално време.

„С тези нови техники и огромно количество древни геномни данни вече можем да наблюдаваме как естественият подбор оформя биологията в реално време“, каза той. „Вместо да търсим следите, които той оставя в съвременните геноми чрез прости модели и предположения, можем да оставим данните сами да говорят.“

Повече от 250 археолози и антрополози са работили с лабораторията, за да предоставят нови ДНК данни от 10 016 древни индивида от Западна Евразия. Генетиците са добавили тези данни към още 5 820 вече публикувани древни ДНК образци и 6 438 съвременни проби.

„Тази единствена публикация удвоява обема на научната литература за древната човешка ДНК“, каза Райх. „Тя е резултат от целенасочени усилия да се запълнят празнините, които ограничаваха възможността на предишни изследвания да откриват ефекти от естествения подбор.“

Проучването отчита и повишен риск от целиакия и болестта на Крон, но също така показва, че някои човешки характеристики са свързани с по-силен имунитет и по-нисък риск от определени заболявания. Отбелязани са по-висока устойчивост към HIV инфекция и проказа, както и по-нисък риск от ревматоиден артрит, алкохолизъм, биполярно разстройство и шизофрения. Изследователите дори установяват по-ниска склонност към тютюнопушене. Данните показват също, че по-нисък процент телесни мазнини, съотношение талия–ханш и индекс на телесна маса са резултат от генетични промени.

Учените смятат, че резултатите могат да помогнат за откриването на нови генетични фактори, свързани със здравето и болестите, което да подобри оценката на риска, превенцията и разработването на нови лекарства. Акбари посочва, че при разработването на генни терапии изследователите трябва да обмислят дали генът, към който се насочват, е обозначен в проучването като предимство.

"Може да се предположи, че ако вариантът, който някой иска да елиминира, е бил силно селектиран, това вероятно не е най-добрата идея“, каза той.