Дронове се използват за откриване на смъртоносен вирус в дъха на арктически китове

Учени откриха смъртоносен вирус в дъха на китове, който причинява масова смърт сред някои животински видове в Северния полярен кръг, пише Independent.

С помощта на дронове специално оборудване беше прекарано през издишаните капчици, известни като „издухвания“, които се получават, когато китовете изплуват на повърхността, за да дишат през дупките си.

Изследователите откриха силно заразен вирус, известен като китоподобен морбиливирус, който е свързан с масовото изхвърляне на китове и делфини по целия свят. Вирусът може да прескача между видовете и представлява значителна заплаха за морските бозайници.

„Вземането на проби от дронове е революционно. То ни позволява да наблюдаваме патогени в живи китове без стрес или вреда, предоставяйки критична информация за болестите в бързо променящите се арктически екосистеми“, каза съавторът професор Тери Доусън от катедрата по география в King's College London.

За проучването, в което участват King’s College London и Royal (Dick) School of Veterinary Studies във Великобритания, изследователи са използвали дронове, оборудвани със стерилни петриеви панички, за да се носят над дихателните отвори на китовете и да улавят т.нар. дихателни капчици.

Проби са събрани между 2016 и 2025 г. от гърбати китове, кашалоти и финвали в североизточния Атлантик, включително Северна Норвегия, Исландия и Кабо Верде. Проби от дихателни пътища, както и кожни биопсии, а в един случай и проба от орган, са събрани и скринирани за инфекциозни агенти с помощта на молекулярни лабораторни тестове.

Вирусът, китоподобен морбиливирус, който е идентифициран за първи път при делфини, е открит в група гърбати китове в Северна Норвегия, кашалот с лошо здраве и др.

Китоподобният морбиливирус причинява тежки респираторни, неврологични и имунни увреждания и е предизвикал множество случаи на масова смъртност от откриването си през 1987 г.

Изследователите обясниха, че откритията също така повдигат опасения относно потенциалните рискове от огнища по време на гъсти зимни хранителни струпвания, където китовете, морските птици и хората взаимодействат тясно.

Херпесни вируси са открити и при гърбати китове в Норвегия, Исландия и Кабо Верде, но не е открит вирус на птичи грип или бактерията бруцела, които също са свързани с изхвърлянето на брега.

Хелената Коста, водещ автор в университета Норд, каза: „В бъдеще приоритет е да продължим да използваме тези методи за дългосрочно наблюдение, за да можем да разберем как множеството нововъзникващи стресови фактори ще оформят здравето на китовете през следващите години.“