Науката: алтруизмът не е само въпрос на характер, а на сиви клетки

Алтруизъм е да дадеш или да жертваш нещо, без да очакваш нищо в замяна: било то време, богатство, енергия или знание. Той може да се дефинира и като постоянна грижа за потребностите на другите. С това качество се отличават щедрите и великодушни хора, които се стараят да помагат и да се застъпват за себеподобните си. Безкористността и самоотвержеността, заложени в мозъка, са също така въпрос на култура, възпитание и религия. Срещат се и животни, които се жертват за доброто на стадото, следователно алтруизмът не е чисто човешко качество.  

Сред хората има както егоисти, така и такива, които са готови да дадат всичко за благото на другите. Според изследователите социалната класа, образователният ценз, полът или финансовото положение са определящи за това дали даден човек ще бъде егоист или алтруист. За алтруистичното поведение има и друг важен аспект, а именно структурата на мозъка. Тя влияе не само върху определени способности или личностни характеристики; един швейцарски научен екип с ръководител професор Ернст Фер е стигнал до извода, че съществува силна връзка между анатомията на мозъка и алтруистичната нагласа.  За да проверят дали това е вярно, или не, учените разделили участниците в изследването на две групи, като им дали възможност да дарят част от парите си, за да помогнат на друг човек.

Не всички обаче изявили готовност да го направят. Някои дълго се колебаели, докато други дарили пари, без да се замислят. Какви са причините за тези различия? Разбира се, биха могли да се посочат фактори като образование, житейски опит или чувство за обществен дълг. Изследователите обаче установили, че една специфична мозъчна област свързва емпатията с чувствата на другите. Става дума за слепоочния и теменния лоб.  Няма съмнение, че алтруизмът се асоциира със способността за съчувствие и състрадание. Така че хипотезата, която следвало да се провели, била дали алтруистите имат повече сиво вещество във въпросната област. Докато решавали дали да дарят пари, или не,  участниците демонстрирали различна мозъчна активност. При егоистите мозъчният регион зад ушите се активирал, когато сумата за дарението им се струвала малка. И обратно – при алтруистите той се активирал, когато тази сума била голяма.  

Други фактори, свързани с алтруизма

Ернст Фер посочва, че макар да не водят до конкретни изводи, резултатите от експеримента са интересни. Алтруизмът не се определя само от мозъка или биологичните фактори. Обемът на сивите клетки се влияе и от различни социални процеси. Ако например сте заобиколени от благотворители, които редовно правят дарения или помагат на другите, вероятността и вие да сте алтруисти се покачва. Но ако обкръжението ви се състои от егоисти, в което всеки мисли само за себе си и не дели нищо с останалите, това ще се отрази и на собствените ви решения и нагласи.

Източник: Obekti.bg