Праисторически отпечатъци в Кения разкриват нови тайни за изчезнал човешки родственик

Отпечатъци от стъпки, оставени преди около 1,43 милиона години по калния бряг на езеро в Северна Кения, дават нова информация за размерите и поведението на Paranthropus boisei – изчезнал вид от човешката еволюционна линия, известен с анатомичните си приспособления за хранене с твърда растителност.

До момента видът е познат основно по открити черепи и зъби. Сега учени, работещи по източния бряг на езерото Туркана, са идентифицирали 21 отпечатъка, оставени от осем индивида, които вероятно са се движили заедно по кална плитчина, предава Ройтерс.

Изследователите определят, че следите принадлежат на Paranthropus boisei въз основа на формата на стъпалата и начина на ходене. Според тях размерите на отпечатъците сочат, че най-вероятно са оставени от възрастни мъжки екземпляри.

Следи за социално поведение

Откритието предлага рядък поглед към социалната организация на вида. Данните сочат, че мъжките понякога са се придвижвали в групи, без присъствието на женски или малки.

Видовете от човешката еволюционна линия са известни като хоминини.

„Това е още един удивителен моментен кадър, който ни помага да разберем как са изглеждали тези хоминини, как са ходели и как са взаимодействали помежду си и със своята среда“, казва водещият автор на изследването Кевин Хатала – палеоантрополог от Университета „Чатъм“ в Питсбърг и Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Германия.

Изследването е публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

По-едри, отколкото се смяташе

По-ранно изследване, публикувано през 2024 г., показа, че Paranthropus boisei е обитавал района на езерото Туркана едновременно с Homo erectus – вид, който е много по-близък родственик на съвременния човек и вероятно е сред преките ни предци.

„Paranthropus boisei е известен най-вече с изключително масивния си череп и огромните си зъби. За останалата част от тялото му знаехме сравнително малко“, обяснява Хатала.

Видът е имал костен гребен върху черепа, подобно на мъжките горили, към който са се прикрепвали мощни дъвкателни мускули. Кътниците му са били около три пъти по-големи от човешките. Диетата му вероятно е включвала треви, блатни растения, ядки и семена.

Новите отпечатъци показват, че представителите на вида са достигали ръст до около 1,83 метра и тегло около 75 килограма – значително повече, отколкото учените предполагаха досега, и съпоставимо с размерите на Homo erectus.

„Дълго време се смяташе, че те са били по-дребни от съвременния им Homo erectus, чиято телесна конструкция е била много близка до тази на съвременния човек. Но е възможно и Paranthropus boisei да е достигал подобни размери, въпреки че черепът му подсказва съвсем различен начин на хранене“, отбелязва Хатала.

Възрастта на отпечатъците е определена чрез анализ на пластове вулканична пепел в околните скали. Наред със следите от хоминините учените са открили отпечатъци от хипопотами, антилопи, блатни птици и други животни.

Според съавтора на изследването Кей Беренсмейер от Националния природонаучен музей към Смитсониън отпечатъците показват, че осемте индивида са се движили напречно на бреговата линия, навлизайки и излизайки от по-плитките води.

„Не знаем какво точно са правили там“, казва тя.

Сред възможните обяснения са търсене на храна или вода, патрулиране на територията или просто придвижване на групата. Една от хипотезите е, че това е била група от възрастни мъжки, подобна на наблюдаваните при съвременните горили.

„При такива социални структури един доминиращ мъжки контролира размножаването и прогонва останалите мъжки от групата с женските. Така прогонените мъжки често образуват собствени групи“, обяснява съавторът на изследването Нийл Роуч от Харвардския университет.

Според него отпечатъците показват, че социалната структура на Paranthropus boisei е позволявала на мъжките да съществуват съвместно поне при определени обстоятелства.

Смята се, че Paranthropus boisei е изчезнал преди около 1,2 милиона години, вероятно вследствие на климатични промени, които са намалили хранителните му ресурси.

Не е изключено и конкуренцията с Homo erectus да е допринесла за изчезването му. Докато Paranthropus boisei е бил специализиран в консумацията на твърда растителна храна, Homo erectus е имал по-малки зъби, по-слаби челюсти и вероятно е консумирал повече месо, макар двата вида вероятно да са споделяли част от хранителните си ресурси около езерните райони.

„Възможно е двата вида да са използвали едни и същи източници на храна по бреговете на езерата, но впоследствие диетата им да се е развила в различни посоки“, казва още Хатала.