Преговори в ЕС за нова климатична цел преди COP30

Министрите по околната среда и климата на ЕС ще направят последен опит във вторник да приемат нова цел за борба с климатичните промени, за да избегнат участието си на срещата на ООН COP30 в Бразилия с празни ръце. Новината предаде Ройтерс. 

Ако не постигнат съгласие, това може да подкопае претенциите на Европейския съюз за лидерство на COP30, където ще се тества волята на големите икономики да продължат борбата с климатичните промени въпреки съпротивата от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Държави като Китай, Великобритания и Австралия вече са представили нови климатични цели преди COP30. Но Европейският съюз, който има едни от най-амбициозните политики за намаляване на CO₂ в света, се затруднява да овладее недоволството от индустрии и правителства, които се съмняват дали мерките са финансово осъществими наред с отбранителните и индустриалните приоритети.

През септември страните от ЕС не успяха да се споразумеят за климатична цел за 2040 г., което ги остави в трескаво търсене на компромис дни преди председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се срещне с други световни лидери на COP30 в Белем, Бразилия, на 6 ноември.

„Геополитическият пейзаж рядко е бил по-сложен“, каза ръководителят на климатичната политика на ЕС Вопке Хукстра на среща на министрите по околната среда и климата в Канада в събота, като добави, че е уверен, че блокът ще одобри новата си цел.

„Европейският съюз ще продължи да прави всичко възможно дори при тези обстоятелства в Белем, за да защити ангажимента си към мултилатерализма и Парижкото споразумение“, каза той.

Изходната точка за преговорите е предложение на Европейската комисия за намаляване на нетните емисии на парникови газове в ЕС с 90% спрямо нивата от 1990 г. до 2040 г., за да се запази пътят към въглеродна неутралност до 2050 г.

Италия, Полша и Чехия са сред страните, които предупреждават, че това е твърде ограничаващо за местните индустрии, които се борят с високи енергийни разходи, евтин внос от Китай и американски мита.

Други, като Нидерландия, Испания и Швеция, посочват влошаващите се екстремни климатични явления и необходимостта да се навакса с Китай в производството на зелени технологии като причини за амбициозни цели.

Компромисният проект, който министрите ще обсъждат, включва клауза, поискана от Франция, която позволява отслабване на целта за 2040 г. в бъдеще, ако се окаже, че горите в ЕС не абсорбират достатъчно CO₂.

Брюксел също така обеща да промени други мерки, за да спечели подкрепа за климатичната цел. Това включва контрол върху цените в предстоящия пазар на въглеродни емисии и разглеждане на възможността за отслабване на забраната за двигатели с вътрешно горене от 2035 г., както поиска Германия.

Споразумение във вторник ще изисква министрите да се договорят за дела от 90% намаление на емисиите, който страните могат да покрият чрез закупуване на чуждестранни въглеродни кредити – на практика облекчавайки усилията, необходими от местните индустрии.

Франция заяви, че кредитите трябва да покриват 5%, повече от първоначално предложените 3% от Комисията. Други правителства твърдят, че парите биха били по-добре изразходвани за подкрепа на европейските индустрии, отколкото за закупуване на чуждестранни въглеродни кредити.

За да бъде приета целта, е необходима подкрепа от поне 15 от 27-те държави членки на ЕС. Дипломати от ЕС заявиха в понеделник, че гласуването ще бъде оспорвано и може да зависи от промяната на позицията на една или две държави.

Министрите първо ще се опитат да се споразумеят за целта за 2040 г., а от нея да изведат ангажимент за емисиите за 2035 г. – каквото ООН поиска страните да представят преди COP30.

Конференцията COP30 е 30-тата поред среща на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени (UNFCCC) и ще се проведе в Белем, щата Пара, Бразилия, от 10 до 21 ноември.

Целта на тази среща е да се прегледат напредъка и прилагането на вече поетите ангажименти за справяне с климатичните промени, както и да се ускори въвеждането на мерки за намаляване на парниковите газове, адаптация към климатичните рискове и насърчаване на зелени технологии и устойчиви индустриални практики.