Спор за шедьовър: „Герника“ остава в Мадрид въпреки натиска

След като баското регионално правителство отправи официално искане миналата седмица до Министерството на културата на Испания за временно предоставяне на „Герника“ (1937) на Пабло Пикасо, баският регионален президент Иманол Прадалес заяви, че очаква по-сериозен дебат по темата след Великден.

Според El País такъв дебат е имало във вторник — и министърът на културата Ернест Уртасун е бил категоричен. По време на парламентарен контрол в Сената той заяви пред сенатора Иготц Лопес от Баската националистическа партия, че няма да одобри преместването, съобщава ARTnews.

„Разбирам чувствителността на това искане“, каза Уртасун. „Говорим за произведение, свързано с паметта за Герника и болката, която символизира. Мое задължение е да гарантирам достъпа до култура и същевременно да опазя нашето наследство. В такива случаи трябва да се вслушаме в експертите, които съхраняват творбата от 30 години. Техните доклади са ясни — преместването крие рискове. Отбелязването на 90-годишнината от Герника трябва да означава и гаранция, че произведението ще съществува още 90 години.“

Лопес обаче не прие думите му като окончателни. Той подчерта, че баското правителство е запознато с оценката на музея „Рейна София“, според която картината е твърде крехка за транспортиране, но настоява за независима експертна оценка как тя би могла безопасно да бъде преместена в музея „Гугенхайм“ в Билбао. Той също така оспори твърдението, че музеят „Рейна София“ зависи от „Герника“.

„Ако оцеляването им зависи от това да излагат „Герника“, значи имат проблем. „Рейна София“ може да има стойност и отвъд тази картина“, каза Лопес.

Баското правителство продължава да твърди, че очаква „официален отговор“ от премиера Педро Санчес и очевидно не приема изказването на Уртасун като такъв. Също във вторник говорител на правителството на Каталуния подкрепи искането, определяйки го като „не само културно обосновано, но и демократично задължение“.

Исканията на баските за „Герника“ не са нови. Подобни апели са отправяни многократно през годините, включително при откриването на музея „Гугенхайм“ в Билбао през 1997 г. Барселона също е поискала картината през 1992 г., но без успех.

Картината, създадена в Париж за пет–шест седмици, е с внушителни размери — около 3.5 на 7.8 метра. За първи път е показана на Световното изложение през 1937 г., след което обикаля Европа и САЩ. През 1939 г. е изложена дългосрочно в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, като Пикасо поставя условие да не се връща в Испания, докато страната не стане демократична. След края на режима на Франко през 1975 г., творбата е върната в Испания през 1981 г., първо в музея „Прадо“, а от 1992 г. се намира в „Рейна София“, където остава и до днес.