Водата ли ще е премиум питието на бъдещето?

Вкусът на водите е толкова различен, колкото и на различните сортове вино. Водата, която идва от ледниците на Лофотенските острови в Норвегия наистина има вкус на разтопен сняг, докато тази, извираща от най-високия вулкан в Андите в Перу е горчива и солена. 

А по света все повече хора се занимават с дегустация на луксозни води, по същия начин, по който сомелиерите оценяват най-добрите вина. В края на април тази година в Атланта, Джорджия се проведе и специален форум за оценка и представяне на премиум води, пише The Economist. 

Нико Питерсе, сомелиер, който управлява дегустационна зала в западния нос на Южна Африка, обича да съчетава някои води със сашими, а други - с пържени храни или пица с аншоа. 

„Fromin“, например, е 15 000-годишна вода от ледниковия период от днешна Чехия. В нея плуват златни люспи. „Когато ходя на партите, не нося вино. Нося това. За останалата част от вечерта никой вече не иска шампанско“, казва дегустаторът Майкъл Маша.

Той е хранителен антрополог, който е колекционирал вино, преди лекарят му да го посъветва да се откаже от него. В продължение на десетилетие, след като преминава на фина вода, той става обект на много подигравки, включително и по време на живо телевизионно събитие в Лас Вегас, когато му дават да опита вода от тоалетна. 

Днес обаче има поне 40 ресторанта, включително и със звезди Мишлен, които предлагат пълни „водни менюта“, благодарение на неговите усилия. Младите хора, които не са толкова запалени по алкохола, обръщат внимание на вкусовите качества на водата. 

Доран Байндър купува фалиращ пъб в английската провинция и открива, че земята му произвежда една от най-кремообразните води в света. Сега той продава кенчета от нея на абонаментен принцип. Той смята, че корпоративните бутилиращи компании мамят хората да пият отровна вода, а ресторантите твърде често развалят хубавата вода, като я сервират с „хлорирани кубчета лед и резен лимон“.

Срещата на върха, посветена на премиум водите, е спонсорирана от Lake - компания за криптовалути, която иска да децентрализира водната индустрия. Водните ентусисасти се надяват да привлекат повече инвеститори в сектора. Елена Берг, воден сомелиер, която е и еколог в парижки колеж, вижда движението като начин да се говори за ползите от чистата вода, тъй като изменението на климата заплашва достъпа до нея. Но за мнозина в Атланта този уикенд става въпрос по-скоро за това да се наслаждават на малките удоволствия на живота.  

Нико Питерсе иска да постави сканируеми баркодове върху бутилките, чрез които клиентите да могат да слушат как водата струи от източника си, докато я отпивате. Това би им позволило да се насладят на факта, че консумират нещо, което някога са пили и мамутите от ледниковата епоха, пише още изданието.