Мистериозният Меркурий посреща нов гост след осемгодишна космическа одисея
След осемгодишно пътуване, по време на което измина почти шест милиарда мили (10 млрд. км), космическият апарат BepiColombo е напът да достигне крайната си дестинация и да влезе в орбита около Меркурий.
Той навлиза в изключително враждебна среда: Меркурий е най-близката до Слънцето планета, където температурите достигат свирепите 430°C, а след това се сриват до -180°C, докато повърхността е подложена на непрекъсната и интензивна слънчева радиация, съобщава BBC.
Досега планетата е била слабо изследвана, но надеждата е, че тази мисия ще разгадае някои от най-големите тайни на Меркурий. Сред тях са въпросите защо в кратерите му има лед въпреки близостта до Слънцето, както и какъв е произходът на загадъчните вдлъбнатини, осеяли цялата му повърхност.
„Мисля, че това е малко пренебрегвана планета във вътрешната Слънчева система, но именно това е една от причините да е толкова завладяваща“, казва проф. Ема Бънс от Университета в Лестър, един от главните изследователи в мисията.
„Има много научни причини, поради които наистина искаме да разберем Меркурий – как се е формирал, как е еволюирал, как изглежда днес, но също и как взаимодейства със Слънцето и екстремното космическо време, на което е подложен.“
Мисията BepiColombo, която е съвместен проект на Европейската космическа агенция (ESA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), стартира през 2018 г. с изстрелване от Френска Гвиана.
Докато апаратът навлизаше дълбоко във вътрешната Слънчева система, му се наложи да се бори с огромното гравитационно привличане на Слънцето.
Затова той е бил „на спирачки“ през цялото пътуване и е следвал изключително сложна траектория – обикаляйки веднъж около Земята, два пъти около Венера и шест пъти около Меркурий, за да намали скоростта си достатъчно и да влезе в орбита. Пътешествието трябваше да отнеме седем години, но проблем със задвижващата система на BepiColombo удължи и без това епичния полет с една година.
Финалната маневра за навлизане в орбита е рискована: апаратът трябва да извърши 37-минутно рязко спиране, за да бъде уловен от гравитацията на планетата. Ако нещо се обърка, космическият кораб може да профучи покрай Меркурий.
Досега само два космически апарата са посещавали Меркурий – и двата част от мисии на НАСА. Mariner-10 прелетя покрай планетата три пъти през 70-те години на миналия век, а апаратът Messenger пристигна там през 2011 г. и прекара четири години в орбита.
Но все още има много неща за откриване в този малък свят. Меркурий е само малко по-голям от нашата Луна и е покрит с древни вулкани, извисяващи се скали и колосални кратери. А времето на Меркурий тече по умопомрачителен начин. Планетата обикаля около Слънцето толкова бързо, че една година там трае едва 88 земни дни. В същото време обаче тя се върти невероятно бавно около оста си, така че едно денонощие на Меркурий продължава цели 59 земни дни.
Освен че ще проучи защо в полярните кратери на Меркурий има лед, мисията ще отдели време и за изследване на странните хлътвания по повърхността на планетата. По нея има хиляди такива вдлъбнатини. Те са плитки, но със стръмни стени и често са струпани на групи, а в планетарен мащаб са съвсем млади – на около 100 000 години.
Учените знаят, че това не са ударни кратери – по-големите белези по повърхността, причинени от сблъсъци с космически скали, – но не са напълно сигурни какво точно представляват тези вдлъбнатини и как са се образували.
BepiColombo ще помогне и за изследването на друг аспект на Меркурий, който озадачава учените. Въпреки малките си размери, планетата има огромно метално ядро. Проф. Ема Бънс посочва, че някога планетата може да е била много по-голяма, но вероятно е станала жертва на космически сблъсък в ранната си история.
„Едно от обясненията е, че мантията ѝ е била откъсната при голям сблъсък“, обяснява тя. „Или пък става дума за поредица от сблъсъци за по-дълъг период от време, които са отнели външните ѝ слоеве – мантията и кората – и са довели до вида на планетата, който виждаме днес.“
Другата възможност, според нея, е Меркурий просто да се е формирал по този начин в богата на метали зона на ранната Слънчева система.
Необичайното при тази мисия е, че тя е на принципа „две в едно“ – на борда пътуват два космически апарата. Няколко седмици след пристигането на Меркурий те ще се разделят. Апаратът на ESA ще изследва повърхността отблизо, докато другият, принадлежащ на JAXA, ще наблюдава планетата от по-голямо разстояние.
Модел в реален размер на BepiColombo е изложен в Научния музей в Лондон. Той е бил използван за тестване на апарата по време на сглобяването му.
Джесика Маршал, системен инженер в Airbus – компанията, построила космическия апарат – показа основните му характеристики и сподели, че моментът на разделянето ще бъде „изнервящ“ за екипа. Двата апарата е трябвало да бъдат здраво закрепени един за друг при изстрелването и дългото пътуване, но сега, осем години по-късно, трябва да се разкачат изключително прецизно.
„Проектирахме специален механизъм, който обмислихме много внимателно“, разказва Маршал. „Той беше изложен на суровата космическа радиация и на огромни температурни амплитуди, а след осем години този пружинен механизъм трябва да се освободи съвсем плавно... Докато се освобождава, той всъщност и завърта апарата, за да му придаде необходимото въртеливо движение.“
С два орбитални апарата около Меркурий, натоварени с научни инструменти, екипът на BepiColombo се надява да намери отговорите на загадките на планетата. Разбира се, щом пристигнат, учените може да се натъкнат и на много нови въпроси.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.