Чърчил и афоризмите, които му приписват

„Историята ще бъде снизходителна към мен, защото смятам да я напиша”.  Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил наистина пише историята и остава в нея като един от най-големите политици на 20 век, но и с афоризмите си.

В памет на Чърчил, 50 години след смъртта му, които се навършиха на 24 януари, британските политици поканиха почитателите на „Стария лъв” да напишат в Туитър любимите си негови цитати. Инициативата продължава и днес. Премиерът Дейвид Камерън също се присъедини към хаштаговете  #ChurchillQuotes #Churchill2015.

Както и много други знаменити хора, Уинстън Чърчил обаче не е казал всичко, което му приписват. Често цитатите му са станали афоризми, благодарение на редакцията на някой предан биограф.

Американецът Ричард Лонгуърт, приятел на най-малката дъщеря на Чърчил – Мери, събира тези фалшиви цитати по време на работата си в „Център Чърчил” в Илинойс.

„Последният лъв” на историка Уилям Манчестър, например, е пълна с добри фрази, които не се споменават никъде другаде. Ето една от тях:

„Правителството имаше избор между войната и позора. Изберете позора и ще имате война.”
(В повечето българските преводи фразата е  още по-променена: "Ако избирате между война и позор, и предпочетете позора - ще получите и и война, и позор“.)

Тези думи  би трябвало да са адресирани до тогавашния британски премиер Невил Чембърлейн непосредствено след конференцията в Мюнхен през 1938 г. Но нищо освен книгата на Манчестър, не потвърждава, че Чърчил е казал това. Според Лонгуърт става дума по-скоро за пренаписването на цитат от писмо на Лойд Джордж. Чърчил, който дължи политическия си възход на този бивш премиер, му пише точно преди конференцията: „Имам чувството, че през следващите седмици ще трябва да избираме между войната и позора и имам много малки съмнения за резултата от този избор.”

Понякога изтънченият познавач на словото Чърчил сам цитира други автори, без да уточнява имената им, както в следващото (само)описание:

„Имам обикновени вкусове: задоволявам се с най-доброто”.  (На български се среща като "Имам най-прости вкусове. Задоволявам се само с най-доброто".)

Чърчил бил казал това на шефа на хотел Плаза в Ню Йорк през 1929 или 1931. Вероятно обаче той е цитира свободно пиесата на приятеля си Джордж Бърнард Шоу „Майор Барбара” от 1905 г.: „Познавам хората като Адолф, спокойни, обикновени, изтънчени, поетични – които се задоволяват с най-доброто!”.

Или друга знаменита мисъл:

„Смелостта е най-висшето качество, тъй като тя предполага [наличието на] всички останали [качества].”  (В повечето български преводи: „Смелостта с право се счита за първото от човешките качества, защото това е качеството, което гарантира всички останали”. )

Всъщност Чърчил цитира Самюел Джонсън, известен британски поет, есеист, съставител на модерния Речник на английския език – човек на словото, на когото Джеймс Бозуел приписва тази фраза.

“Ще изнеса дълга реч, защото нямах време да подготвя къса.”

Ако държавникът някога е произнасял това изречение, то е само, за да повтори Блез Паскал: „Написах това [писмо] по-дълго само защото нямах време да го напиша по-кратко” ( „Писма до провинциалиста“, писмо 16, 1656-1657).

Понякога се случва авторството на някои цитати да е присвоено от по-малко известни оратори: Приписват на Чърчил фразата „Днешните фашисти ще бъдат утрешните антифашисти.”

Думите всъщност са на американския политик с доста противоречива слава Хюи Лонг, който казва: „Когато  фашизмът стигне до Америка, ще го нарекат антифашизъм”.

Има нередки случаи, когато не е ясно дали Чърчил наистина е казал думите, за чиито автор го смятат.

„Въпреки че присъствах [на раждането си], нямам ясен спомен за събитията, довели до него”.

Или

„Не ми говорете за традициите във флота. Там няма нищо освен ром, содомия и камшик.”

Като Първи лорд на Адмиралтейството, Чърчил вероятно не е казал това, макар да познавал добре пиперливия език на флота.

Има обаче един дълъг списък с цитати – мъдри, горчиви, с типичното чувство за хумор, за които е безспорно, че принадлежат на човека с вечната пура:

"Политиката много прилича на войната. Мисля, че в някои случаи трябва да се използва и отровен газ.”

"Колкото и хубава да е стратегията, човек понякога трябва да поглежда резултатите си."

"В общи линии хората се делят на три групи: такива, които са притиснати от нуждата до смърт, такива, които са уплашени до смърт, и такива, които са отегчени до смърт."

"Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат."

"Няма нищо по-лесно от това да държиш реч. Кажи каквото имаш да казваш и като стигнеш до някое граматически завършено изречение, си седни."

"Войната е каталог от грешки."

"Някои хора сменят партията си заради своите принципи, други хора сменят принципите си заради своята партия."

"Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна."

"Нацията, която се опитва да постигне просперитет с данъци, прилича на човек, който стои в кофа и се опитва да се повдигне с дръжката й."

"Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност тя е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали форми, опитвани някога."

Чърчил иронизира и сам себе си и навиците си да пуши пури и да пие уиски – „преди, след, и, ако е необходимо, по време на ядене, в това число закуска, обяд и вечеря, и през всички промеждутъци между тях”.

Впрочем един от любопитните факти от живота на Чърчил е, че като потомък на аристократично семейство той никога не се обличал или събличал сам, а винаги с помощта на своя прислужник. Пак прислужникът отговарял за приготвянето на ваната на Чърчил  – поне два пъти дневно, както и за приготвянето на уискито със сода – ритуал, с който политикът започвал от 11.00 часа преди обяд.

Пурата, другата емблема на сър Уинстън, влязла завинаги в живота му, когато бил на 21 и отразявал като военен кореспондент в Куба войната за независимост през 1895 г.

И ще два любопитни факта от живота на един от най-големите политици:

През 1915 г. живописка става негово люббимо хоби. От 1921 г. показва картините си в Париж под името Чарлз Морен, а по-късно приема всевдонима Чарлз Уинтър. След конференцията в Казабланка през 1943 г. отива в Маракеш и рисува Кулата на джамията Кутубия. Подарява картината на Франклин Рузвелт. През 2011 г. тя е продадена за 3 млн. долара.

През 1953 г., докато все още е британски премиер, Чърчил получава Нобелова награда за литература „за своето майсторство в историческото и биографично описание, както и за брилянтното ораторство в защита на възвишени човешки ценности”. Неговите биографии на баща му лорд Рандолф и на предшественика му херцогът на Марлборо, постигат огромен успех, както и неговите Спомени от двете световни войни.