Големият адронен колайдер започва отново работа, ще търси тъмната материя

лед ремонта на неизправността, която забави пуска на Големия адронен колайдер, учените от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) се надяват да дадат старт на гигантския ускорител на частици между събота и понеделник, пише Tech Times.

 Изследователите от Центъра изразиха увереност в готовността на исполинската машина, която претърпя късо съединение в един от големите си магнити, отложило пуска й след двегодишно преоборудване и обновяване. „Уверени сме, че ще бъдем в състояние да рестартираме машината през уикенда, тъй като проведените досега тестове са успешни“, посочва Фредерик Бордри от ЦЕРН.

При предстоящите опити да разкрият тайните на вселената физиците ще имат възможността да задействат Големия адронен ускорител с два пъти по-голяма енергия, отколкото през 2012 година, когато откриха Хигс бозона. Колайдерът изпраща по 27-километровия си пръстен в различни посоки бързо движещи се частци, които се сблъскват. При първия му пуск изследователите разполагаха с мощ от 8 трилиона волта, пише „Фокус”. След двегодишния ремонт, струващият 5 милиарда долара ускорител ще развива енергийни нива от 13 трилиона волта. Учените се надяват, че това ще е достатъчно за откриване на нови мистериозни частици, които биха могли да обяснят тъмната материя – невидимият материал, съставляващ над 90 процента от Вселената. Малкото, което хората знаят или предполагат за тъмната материя се базира на гравитационния й ефект върху видимите галактики и звезди.

Първите проби на колайдера ще бъдат при ниски енергийни нива, а експериментите при пълните 13 трилиона волта са планирани за май или юни. Изследователите се надяват, че обновената версия на машината ще им даде възможност да погледнат по-дълбоко в субатомния свят. „Намираме се на прага на напълно нов поглед към Вселената“, казва физикът Тара Шийрс от Ливърпулския университет във Великобритания. Ускорителят, който се смята за най-голямата машина в света, е съвместен проект на повече от 10000 учени и инженери от над 100 държави, представляващи стотици университети и лаборатории.