Институцията "Баба" - основен двигател на човешката еволюция

Американски антрополози доказаха, че бабите са имали съществена роля в човешката еволюция. С помощта на математически модел, имитиращ живота на племената на човекоподобните маймуни в продължение на 60 000 години, те установиха това, което всяко работещо българско семейство добре знае – без подкрепата на институцията "Баба” прогресът на поколенията е немислим. Резултатите от изследванията им са публикувани в списание Proceedings of the Royal Society B.

В него много подробно се обяснява, че по-продължителният живот на жените след настъпването на менопаузата се дължи на т.нар.”хипотеза за бабата”. Според тази теория, възрастните жени помагат на дъщерите си да израснат и възпитат децата си като по този начин увеличават шансовете за съхраняване и предаване на своите гени на следващите поколения.

Американските антрополози от университета в Солт Лейк Сити решили да проверят достоверността на хипотезата като изградили относително прост математически модел, описващ живота на група примати, чието поведение и продължителност на живота били сходни с тези на съвременните шимпанзета.

"Искахме да проверим какво ще се случи с човекоподобните маймуни, които по нищо не се отличават от съвременните висши примати, ако в тяхното „общество” се добави институцията „Баба”, обяснява ръководителят на изследването Кирстен Хоукс.

Така в рамките на своя модел учените наблюдавали как се променяла продължителността на живота след настъпване на полова зрялост в две контролни групи примати – обикновени маймуни и "семейства с баби”. За начало, те възприели, че средната продължителност на живота и в двете групи е еднаква - 28-29 години, което съотвества на показателите за съвременните диви шимзпанзета и горили.

Хоукс и нейните колеги заложили като параметър в симулацията, че баби биха могли да станат само най-опитните самки, чиято минимална възраст варирала от 45 до 75 години – пак по образец на съвременните представители. Изчисленията показали, че делът на бабите в първото поколение примати е бил едва 1% от всички самки. Тези "баби” се грижели за едно 2-годишно "дете”, чиято майка можела да е всяка друга от по-младите представителки в групата.

Учените вградили този модел в компютърна програма и проследили как се променяла средната продължителност на живота сред двете групи в продължение на 60 хил. години еволюция. Като фактори за нейния двигател заложили и познатите вече случайни мутации, които увеличават или пък намаляват продължителността на живота на техните носители, както и на техните потомци.

За най-голяма тяхна изненада накрая установили, че дори и първоначално скромен, делът на бабите в племето с тяхно присъствие кардинално е променил характера на еволюцията – средната продължителност на живота в това "общество” се увеличила до 49 години от първоначалните 28-29, а числото на бабите - до 43% от общия брой „жени” и то само за първите 24 хил. години еволюция.

В същото време, групата примати без баби запазила същата средна продължителност на живога – 28-29 години през целия 60 000-годишен период.

"Отглеждането и възпитанието на поколенията в среда с баби ни е направила по-свързани и зависими от социална гледна точка. Тази особеност е породила появата на редица типично човешки черти на поведение като появата на семейните двойки, способността за обучение, склонността да си помагаме и взаимодействаме”, казва в заключение Хоукс.

Къде си, бабо?