Откриха огромни водни запаси в земната мантия

Водни запаси, превишаващи три пъти обема на световния океан, отлежават в земните недра, пише New Scientist.

Освен всичко друго, откритието може коренно да промени досегашните теории за произхода на водата на нашата планета.

Неподозираният „воден резервоар” е на дълбочина около 700 км в земната мантия. Това потвърждава оспорваната досега хипотеза, че водата на нашата планета се е появила в процеса на формирането й, в най-ранния етап от еволюцията на Слънчевата система. На нея, винаги е била противопоставяна друга, коренно различна теория – че водата на Земята е била пренесена от комета, в същия този период.

„Новите данни доказват, че водата на Земята има вътрешен произход”, коментира д-р Стивън Джейкъбс от Северозападния университет в щата Илинойс, който оглавява изследователския екип, направил откритието. Скритите гигантски запаси може да се окажат и логичното обяснение защо в продължение на милиарди години обемът на световния океан остава непроменен.

В хода на изследването си учените използвали 2000 сеизмографа, които фиксирали акустичните колебания, породени в хода на наз 500 земетресения

„Такива акустични колебания карат Земята да трепти като „камбана” в продължение на няколко дни след подземен тласък”, казва проф. Джейкъбс.

Земните пластове, наситени с вода, задържат по-дълго тези резонанси от сухите. Така, наблюденията в крайна сметка установили, че скоростта на сеизмичните вълни и продължителността на разпространението им рязко се променят на границата между горната и долната мантия на Земята – разстояние от порядъка на 410 - 660 километра. Този преходен слой е съставен предимно от разновидност на минерала оливин – рингвудит. Той се образува, когато оливинът е подложен на изключително високо налягане и определена температура. И двете условия са налице при тази дълбочина, обяснява проф. Джейкъбс. Рингвудитът има зърнеста структура и водата се отделя в пространствата между отделните конкременти, сякаш минералът постоянно се „поти” обилно”, добавя той.

Предположението, че в земните недра има огромни подземни океани бе изказано за първи път миналата година след като съвсем миниатюрен образец от рингвудит бе открит при експедиция в Бразилия. Дотогава се предполагаше, че рингвудитът е космически минерал, тъй като е установен като вид само от образци от метеорити.

Новите изследвания дават основание на учените да смятат, че  преходната зона между горната и долната част на земната мантия се състои предимно от залежи от рингвудит, произвеждащи вода.