Погубва ли образованието творческия талант?

"Интересувам се от образование. Всъщност, откривам че всички се интересуват от него. А вие?

Да кажем, че сте на вечерно парти и някой ви попита с какво се занимавате, а вие отговорите, че работите в сферата на образованието. Ще видите как той пребледнява. На лицето му най-често ще се изпише „О, Боже мой, защо аз! Да срещна такъв събеседник в единствената нощ, в която съм излязъл през цялата седмица!”. Но, ако попитате за образованието му, той ще ви притисне до стената и няма да ви пусне да си тръгнете, преди да ви е разказал подробно.

Образованието е едно от онези неща, също както религията и парите, които навлизат надълбоко в света на хората и ги определят.

И така, аз съм много заинтересован от образованието, защото то е това, което ни води към бъдещето, което не можем да хванем. Ако се замислите, децата, които започват училище тази година (2006 – бел.ред.) ще се пенсионират през 2065 г. Никой няма бегла представа как ще изглежда света след 5 години. В същото време се очаква всички да сме образовани. Затова, невъзможността да се предрече бъдещето и старините на идните поколения, според мен е изключителна. Въпреки това всички се съгласяваме с истински необикновените възможности, които ще имат децата. Възможности за иновация.

По мое мнение всички деца по света имат своите изключителни таланти и ние прахосваме техния потенциал. При това го правим доста безмилостно. Затова бих искал тук да говоря за образование и креативност. Смятам, че креативността сега е толкова важна в образованието, колкото грамотността. И трябва да се отнасяме към нея със същата степен на значимост.

Чух страхотна история наскоро. Момиченце на 6 годинки рисувало картина по време на уроци. Учителката се впечатлила, че в часа по изобразително изкуство детето работело съсредоточено, за разлика от останалите, отишла до него и го попитала „Какво рисуваш?”. Момиченцето отговорило „Рисувам картина на Бог”. Учителката казала „Но никой не знае как изглежда Бог”. Детето отвърнало „След минута вече ще знаят!”. 

Друга история: Когато синът ми бе на 4 годинки в Англия участваше в библейска сцена. Джеймс бе в ролята на Йосиф, която може да се каже беше водеща. Нали се сещате за момента, когато Тримата влъхви пристигат в стаята, носейки дарове? Три момченца излязоха на сцената с кърпи на главата, всяко на 4 годинки, и поставиха кутии на земята. Първото каза „Нося ти злато”. Второто „Нося ти смирна”. А третото каза: „Франк ти изпраща това.” 

Това, което е общо в тези случки, е че децата винаги ще се опитат. Те не се страхуват да грешат. Не искам да кажа, че да грешиш е същото като да бъдеш кретивен. Но това, което знаем със сигурност е, че ако не си подготвен да сгрешиш, никога няма да ти хрумне нищо оригинално. И когато станат възрастни, повечето от децата са загубили тази своя способност. Започват да се страхуват да грешат. 

Управляваме компаниите си по този начин, между другото. Заклеймяваме грешките. Сега ръководим образователна система, в която грешките са най-лошото нещо, което можеш да сториш. Резултатът е, че образоваме хората извън творческия им капацитет. 

Пикасо е казал, че всички деца са родени художници. Проблемът е да останеш художник, след като пораснеш. 

Вярвам, че не израстваме към творческия си талант, а извън него, заради системата, в която се намираме и социализираме. Образоваме се извън него." 

Една от най-популярните речи от световната поредица конференции TED (Technology, Entertainment and Design), провеждани в САЩ. Как продължава тя и самите думи на сър Кен Робинсън можете да чуете във видеото по-долу.