"Търсят се опитни крадци за работа в името на науката"

Представете си следната обява: „Учени търсят опитни крадци за работа без риск. Дискретността е гарантирана”. Не сме във филм или роман, а в реалността, в която британски учени са потърсили крадци за работа в името на науката.

Псхолозите подчертават в публикацията за изследването си в специализирането списание Psychology, Crime & Law, че за предотвратяването на престъпленията е важно да бъдат разбрани конгнитивните процеси при крадците – как организират краткото време, с което разполагат, как вземат решения в условията на стрес, как използват следите в дома, за да стигнат бързо до местата, където са ценностите… Много стратегии, които не могат да бъдат проучени при интервютата в затвора с осъдени крадци.

Както подчертава Клер Ни от университета в Портсмут, ръководител на екипа, каквато и да е специфичната им сфера на действие, експертите трудно обясняват с думи какво правят, тъй като действията им са автоматизирани. Много по-добре е да ги наблюдавате как работят, но в криминалната наука това е сложно. „Трудно е за логистиката и етиката да наблюдавате нарушителите в действие”, не без хумор отбелязва публикацията, цитирана от френски медии. Така се ражда идеята да бъдат наети професионалисти за „контролирани кражби”.

Нещата не са минали гладко и текстът съдържа глава „Предизвикателства”, каквато по принцип липсва в научните статии. Впрочем техниката за набиране на „експерти” с обява не постигнала успех. Помогнали организации, занимаващи се с ресоциализацията на маргинали. Били подбрани шестима бивши крадци, всички с най-малко 5-годишен стаж, което значи стотици кражба годишно в актива на всеки от тях. Във втората - контролна, група били включени шестима студенти без криминален опит, импровизирани крадци дебютанти, така да се каже.

Второто предизвикателство било да се намери етаж от къща, където да бъдат тествани талантите на двете групи. Учените обяснявали внимателно каква е целта на експеримента и уверявали горещо, че нищо няма да изчезне. Собствениците, с които влезли в контакт, обаче нямали желание да дадат своя принос към науката, оставяйки половин дузина професионални крадци да се разхождат в къщите им. Решението дошло от полицията, която се съгласила да предостави на изследователите къща със звукозаписно студио, използвана в разследванията.

Психолозите набавили останалото, за да заприлича мястото на обикновено жилище и разпределили скъпите предмети според параметрите в един нормален дом.  Създали и виртуално копие на жилището, за да изследват дали виртуалната кражба следва същите правила, както в истинската. Половината от "престъпници" започвали с посещение на истинското жилище, после с компютърната версия обикаляли в стаите и с мишката кликвали върху вещите за крадене. Другата половина  следвала обратния път – първо на компютъра, после на живо. Когато влизали в истинското жилище, крадците и от двете групи носели камери на главите си, за да заснемат маршрута, включително времето, прекарано във всяка стая, и начина на претърсване.

Резултатите са поучителни: благодарение на опита си, „професионалистите” откривали бързо най-рентабилните зони - обикновено на горния етаж, като пропускали баните, и прекарвали повече време да проучат набелязаните помещения задълбочено, докато крадците-дебютанти разпределяли времето си по равно  между всички стаи. Групата на професионалите избирала по принцип по-малко предмети, но с по-голяма стойност.  Така по време на теста плячката на опитните била на стойност средно 4874 паунда, докато новаците събрали 3945 паунда.

Дилетантите пренебрегнали марковите ръчни чанти и кожените якета, които не убегнали от набитото око на печените крадци. Така бе потвърдена хипотезата за автоматизирането на действията – на влизане и излизане по един маршрут в къщата (през задната врата) и на претърсване. Докато контролната група извършвала всичко това импровизирано.

Авторите на студията намират малка разлика между поведението в истинската и във виртуалната къща. Резултатът е интересен, защото може да бъде разширен с по-голяма извадка, като учените предложат на престъпници в затвора да „играят” виртуални крадци.

Клер Ни се надява, че работата на екипа ще позволи да се установят "различни техники на превенция, които ще спират  нарушителя - ще увеличават чувството за тревожност и вероятността крадецът да прекрати обира  в процеса на извършването му".

А междувременно, щом вече се знае, че баните са непривлекателни за крадците, можете да скриете там бижутата си – между четките и пастите за зъби.