Учени: Водата на Луната дошла от Слънцето

Част от водата, открита на Луната може би е дошла от Слънцето и по-специално слънчевият вятър е довял водородните атоми на повърхността й показва ново проучване, цитирано от „Франс прес”..

Учените като цяло са съгласни, че вода попада в нашата слънчева система, включително и на Земята от астероиди или комети идващи отдалече. „Но ако ролята на Слънцето в произхода на лунната вода е потвърдено, то такъв механизъм може също да се приеме за появата на водните молекули на други места в нашата слънчева система”, казват Янг Лиу и колегите му от университета Тенеси в Ноксвил.

Слънцето излъчва непрекъснат поток от частици, феномен, наречен "слънчев вятър", който го кара да губи 1 млн. тона вещество в секунда, пише БГНЕС. Това, води до намаляването му, но в малък мащаб.

Тези частици, най-вече водородните йони, но също така и хелий и следи от кислород не могат да достигнат повърхността на Земята, защитена от гъстата си атмосфера и магнитното поле. Но луната няма такива бариери и е постоянно бомбардирана от слънчевия вятър, който "вкарва" частици в праха на лунната повърхност, "реголит".

В светлината на последните открития на НАСА на по-големи количества на воден лед близо до южния полюс на Луната, Ян Лю и екипът му са анализирали проби събрани от лунните мисии на САЩ.

Тяхната работа, публикувана в британското списание „Нейчър Геосайънс”, показват, че голяма част от тези проби съдържат много хидроксилни групи и водородни атоми, които са от същото естество като тези на Слънцето.

„Тези наблюдения са в съответствие с лунната почва обогатена с водород, имплантиран от слънчевия вятър”, казва специалист по геохимия.

Измерванията, направени от екипа на Янг също показват най-малко два други източника на водород: Единият е подобен на водата в повечето комети, а другият е свързан с ядрените реакции.

Въпреки това, „дебатът е все още отворен за произхода и разпространението на водата, както и за датировката на доставянето на Луната", казват учените.

Авторите на изследването посочват, че други места в нашата слънчева система, лишени от атмосфера и пряко изложени на слънчевия вятър като Луната, могат да имат следи от хидроксилни групи.

Според тях, планетата Меркурий, най-близката до Слънцето и астероидът Веста, който се върти около Слънцето, биха могли да бъдат сред потенциалните приемници на слънчевата вода.