Фруктозата - големият виновник за диабета

Захарите в храните и напитките и основно фруктозата са основна причина за диабета от тип 2. До това заключение са стигнали американски изследователи, които казват: „Има огромен масив с безспорни доказателства, статистически данни и резултати от клинични опити, че дори в сравнение с другите захари фруктозата е основен причинител на диабет и последиците от него”. Анализът им е публикуван Mayo Clinic Proceedings.

Диабетът тип 2 – около 90% от случаите на заболяването, е добил епидемични размери в цял свят, смятат изследователите.  Средно 1 от 10 души е застрашен и честотата на заболяване расте с възрастта. При диабета тип 1 имунна аномалия пречи на панкреаса да произвежда инсулин, хормонът позволява в клетките да се натрупва глюкоза, което повишава нивата на захар в кръвта. Коварството на диабет тип 2 е, че се получава в резултат на намалена чувствителност на клетките към инсулина, свързана със затлъстяването и обездвижването.

Резистентността към инсулина се свързва с концентрацията на този хормон в кръвта (хиперинсулинемия), който улеснява натрупването на мазнини, повишаването на триглицеридите, както и други метаболитни нарушения. Хиперинсулинемията повишава рисковете за сърдечно-съдовата система и съкращава живота с 5 до 10 години.

Новото изследване припомня научните данни, че добавянето на фруктоза – под формата на захароза или на високо фруктозен царевичен сироп – се свързва със серия вредни ефекти върху биологията на хората и животните.

Данните може да звучат изненадващо по отношение на захарта в плодовете, откъдето идва името й фруктоза. Проблемът не е в тях, а в царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза – около 50% от теглото. За сравнение - в узрялата праскова фруктозата е около 1% от теглото. Освен ниското съдържание на фруктоза, в прасковата освен това има вода, фибри, антиоксиданти, които са важни за организма.

От изследването става ясно, че около 40% от пълнолетните хора в САЩ са развили в различна степен инсулинова резистентност – стъпка към диабета.  Ролята на фруктозата в храната и напитките е решаваща за развиване на аномалията.

Фруктозата стимулира метаболитните промени, които насочват калориите и топлината за съхранение в клетките на абдоминалната мастна тъкан.Това е адаптивен механизъм, който е бил необходим на далечните предци, чиито достъп до храна и до плодова захар е бил ограничен.

Заедно с еволюцията и особено сега, когато добавянето на фруктоза в храните е широко разпространено, предимствата на биологията са се превърнали в недостатъци. Хранителната индустрия щедро добавя фруктоза под различни форми – като захароза, като захар с глюкоза и фруктоза – позната като пудра или бучка захар,  и все по-често като царевичен сироп, който може да съдържа до 65% фруктоза.

През 2012 г. американски и британски учени дават първия „ключ” към причините за диабета – те установяват, че 3/4 от напитките и храните съдържат добавена захар, а американците консумират средно 25 кг фруктоза годишно.

Канада, Мексико, Белгия и Япония също са сред страните с висока консумация на фруктоза. Далече преди Франция, Австралия, Индия, Китай, Швеция и Великобритания, където количеството фруктоза на човек е под 0,5 кг на година.

В началото на тази година Световната здравна организация учудващо препоръча да се намали само с 10% делът на свободните захари, добавяни в храната.