30 години след Дейтън: Мирът, който спаси Босна и Херцеговина, но не победи разделението

На 21 ноември 1995 г. в конферентната зала на хотел „Хоуп“ във военновъздушната база Райт-Патерсън в Дейтън, Охайо, лидерите на Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия парафират споразумението, което слага край на над тригодишната кървава гражданска война. Три седмици по-късно е подписано и окончателното Генерално рамково споразумение, останало в историята като Дейтънските мирни споразумения.

Войната в Босна е най-бруталният сблъсък, породен от разпадането на Югославия. От първите стъпки към независимостта си през 1992 г. страната е атакувана от паравоенни милиции, подкрепени от съседните Сърбия и Хърватия. Половината от нейното население – 4.4 милиона души – е насилствено прогонено, а повече от 100 000 души загиват в конфликта.

Етническото прочистване и военните престъпления се превръщат в ежедневие, включително геноцидът в Сребреница през юли 1995 г., когато армията на Република Сръбска избива над 8 000 босненски мюсюлмани.

Мирът, подписан в Дейтън, запазва Босна и Херцеговина като една държава, но я разделя на две силно автономни части – Република Сръбска и Федерацията на Босна и Херцеговина. Мирът е защитен от международни сили, но той остава в историята като „грозен мир“ – спасение, което оставя страната дълбоко деформирана и политически отслабена.

Три десетилетия след войната: реконструкция, застой, криза

След Дейтън животът в Босна може да се проследи през три приблизително десетгодишни етапа: възстановяване, политически застой и постоянна криза.

Първото десетилетие е едновременно най-трудното и най-обещаващото. Под егидата на международните военни сили, в които участват и американски, и руски войски, босненците се връщат в разрушените си родни места. Но възстановяването на социалната тъкан се оказва почти непреодолимо предизвикателство.

Дейтън формално гарантира правото на завръщане, но милиони домове са разрушени, а други – заети от хора, участвали в етническите прочиствания. През 2004 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците отчита един милион завърнали се, но „малцинствените завръщания“ останаха ограничени. Мнозина възстановяват домовете си само за да ги продадат и да се установят сред „своите“.

Многоетническата хармония, с която Босна някога се гордее, е почти напълно разрушена.

Несъвместимо бъдеще и блокирани институции

През първото десетилетие след войната международната общност активно изгражда институции: централизирани военни и разузнавателни структури, гранична служба, държавен съд, нов наказателен кодекс и единна система за данъчно облагане.

Но през 2006 г. този процес блокира. Пакет от конституционни промени, целящ да засили държавата, не успява да мине в парламента с два гласа. Иронично, той не ее отхвърлен от представителите на Република Сръбска, а от партията на Харис Силайджич – бивш босненски премиер, настояващ за премахване на двете автономии и създаване на единна държава.

Така започва десетилетието на поляризация. От едната страна стои визията за централизирана Босна, а жт другата – Милорад Додик, доминиращият лидер на Република Сръбска, който периодично повдига забранената идея за референдум за независимост.

Междувременно медиите се разделят по етнически линии, политиката се превръща в демонстрация на упорство и презрение към опонента, а държавните институции се оказват в постоянна парализа, водена от настойчивите поддръжници на два несъвместими политически хоризонта.

 От застой към постоянна криза

Към средата на 2010-те страната вече живее в постоянен режим на хронично напрежение. През 2015 г. Конституционният съд забрани отбелязването на 9 януари като „Ден на Република Сръбска“, след което Додик организира нерегламентиран референдум в открито неподчинение.

Парламентът на Република Сръбска започва да приема закони, които директно оспорват държавните институции на Босна и Херцеговина. Държавата не разполага с достатъчно сила, за да наложи решенията си.

След назначаването на нов върховен представител през 2021 г., Додик отказва да признае неговите правомощия, а страната все по-често изпада в състояние, което е на ръба на нова гражданска война.

След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Република Сръбска се сближава с Москва, докато Федерацията се ориентира категорично към Запада. Така в една държава се оформят два противоположни геополитически лагера.

През 2025 г. конфликтът достигна връхната си точка, когато Конституционният съд лиши Додик от правото да заема публични длъжности. Той обаче отхвърли решението и започна международна кампания с помощта на фигури, свързвани с администрацията на Доналд Тръмп. В края на октомври 2025 г. американските санкции срещу него бяха отменени срещу условието да се оттегли от президентския пост в Република Сръбска.

Грозният мир, който все пак запази страната

Отдалеч Босна може да изглежда като успех – войната, поне засега, не се е завърнала. Но мирът, подписан в Дейтън, оставя страната в институционална усмирителна риза. Етнонационализмът и клиентелизмът процъфтяват, а все повече босненци напускат държавата си или мечтаят да го направят.

И все пак, колкото и непопулярни да са днес, Дейтънските споразумения успяват са запазят държавната структура. Те спират войната, връщат свободата на движение, възстановяват икономическия живот, нормализират изборите, съживяват културата и дават възможност на повече от един милион души да се върнат по родните си места.

Като мирно споразумение Дейтънските договори не са най-лошите в историята, но и далеч не са най-добрите.

Три десетилетия по-късно „грозният мир“ продължава да е единствената опора на една разкъсана, но все още жива държава.