24 април става ден в памет на жертвите на арменския геноцид

Президентът на Германия Йоахим Гаук призна германското участие в арменския геноцид през 1915 г. като съюзник на Османската империя и призова властите в Анкара също да поемат отговорност пред наследниците на жертвите, съобщи Дойче веле.

"Със сегашното равнище на познанията ни и на фона на политическите и хуманитарни ужаси от предходните десетилетия едно е ясно в ума ни: съдбата на арменците илюстрира историята на едно масово унищожение, етническа чистка, депортация…И да, геноцид, който бележи по ужасен начин целия XX век…", заяви той.

Той подчерта обаче, че не обвинява днешната Турция: "Не изправяме никого на подсъдимата скамейка. Но е важно да си спомняме несправедливостите от миналото", заяви Гаук и добави: "Не можем да се освободим от вината обаче, ако я отричаме, потискаме или омаловажаваме". 

Арменската апостолическа църква ще канонизира днес като мъченици жертвите на геноцида над арменци, извършен от Османската империя по време на Първата световна война и така ще отбележи 100-годишнината от масовите убийства.

24 април вече ще бъде отбелязван като „Ден в памет на мъчениците, паднали по време на геноцида над арменци за вярата и отечеството”.

Днес се очаква хиляди хора от цял свят да се присъединят към процесията в Ереван. Президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Франсоа Оланд ще бъдат на церемонията. Церемонии ще има в Париж, Лос Анджелис и други градове по света.

Повечето арменци биха желали да се помирят с Турция, която не признава геноцида, да нормализират отношенията си с наследницата на Османската империя. Президентът Серж Саркисян заяви, че такъв прогрес може да бъде постигнат, когато „турските държавни ръководители са готови за това”. 
До началото на Първата световна война населението на Армения е било около 2.5 млн. души. През 1915 г. в резултат на депортиране и системно изтребване са загинали около 1,5 млн. арменци.

Правителството на Турция признава факта за масовата гибел на арменците, но се обявява против използването на определението „геноцид” и твърди, че броят на жертвите е преувеличен. 

Според Анкара жертвите са между 300 000 до 500 000 арменци и поне толкова турци умират по време на гражданско неподчинение, когато арменците се надигат срещу техните османски владетели и застават на страната на нахлуващите руски войски.

Арменският парламент прие тази седмица резолюция, с която призова международната общност да признае за геноцид избиването на милион и половина арменци в Османската империя преди 100 години и да го осъди като тежко престъпление срещу човечеството. 

Повече от 20 страни по света официално признават арменския геноцид, както и отделни региони, градове, парламенти или сенатски комисии на други държави.

В българския парламент също е внесена резолюция за признаване на арменския геноцид, но законодателният орган бави гласуването й.