БАБХ: Категорично, храните на пазара у нас са безопасни, но с различно качество

Регулациите в хранителната промишленост, както в в производството, така и в търговията, подлежат на една и съща законова рамка в България и в Европа. Това заяви в ефира на Нова телевизия д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните.

"Регулаторните режими са едни и същи, контролът също е на еднакви принципи, дори в България е доста по-учестен. За един месец БАБХ прави около 10 000 проверки, при които се издават около 500-600 предписания и около 80 акта за нарушения. Дори в празничните дни проверяваме. Грубите цифри показват, че около 5-6% до 10 % от проверките завършват с административен акт, предписания или акт. Като цяло това е процентът на нарушенията, които намираме", заяви д-р Кулински.

Той обясни и за споровете около кашкавал, произвеждан от калиата. "Калиатата е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Някъде го наричат заготовка за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват и го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар. Въпросните предприятия вероятно го използват, защото е по-евтин продукти и второ - защото по-бързо става кашкавал. У нас, за съжаление, няма защитено географско наименование "кашкавал", както има за други 10 продукта. Докато няма защитено наименование, с ясна рецепта и процедура, ще минава този технологичен процес. Да, кашкавал е, но не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума", обясни директорът на Дирекция "Контрол на храните" в Българската агенция по безопасност на храните.

На пазара има категорично безопасни храни, но с различно качество, категоричен е Кулински. "Целта на нашия контролен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези продукти са с различни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един продукт, прочете етикета и да избере според парите, които има”, каза Кулински.

Той обясни, че доста млеко и месопреработватели и в момента работят с вносни суровини. "Много мандри купуват отвън. Имам статистика и колко сухо мляко влиза всеки месец в България. Около 50 хил. тона българско мляко, около 5 000 тона е сухо мляко", обясни Кулински.

Месопреработвателите още повече разчитат на суровини отвън, особено свинско и телешко, добави той.