Дискриминацията на пазара на труда най-често се среща при кандидатстване за работа

Дискриминация при кандидатстване за работа отчитат 53,7% от общо 592 анкетирани в проучване на Комисията за защита от дискриминация. Според 47,8% има дискриминация при наемането на работа, а според 33,1% - при заплащането.  

Изследването на Комисията за защита от дискриминация анализира проявите на икономическа дискриминация в страната. То е проведено в периода ноември-декември 2024 г. Резултатите бяха представени от проф. д-р Баки Хюсеинов и ръководството на КЗД на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.

Друга форма на дискриминация на пазара на труда, посочена от 32,6% от респондентите, е при получаване на допълнителни придобивки. Според 26,1% от анкетираните има дискриминация при условията на работа. Други 31,2% са отбелязали кариерното развитие и растеж като сфера, в която срещат дискриминация.

Най-засегнатите от дискриминация на трудовия пазар са възрастните работници (53,8%), етническите малцинства (50,4%), младите хора без трудов стаж (38,7%), жените с малки деца (35%), бременните (25%) и хората с увреждания (36,1%).

По отношение на различните проявления на икономическа дискриминация се среща и дискриминация при предоставяне на услуги. Според 36,5% от запитаните има дискриминация при достъпа на здравеопазване, образование и социални грижи. Отчита се и дискриминация при определяне на цената на стоки/услуги (27,2%). Определени групи от населението могат да бъдат таксувани по-високо, поясниха от Комисията за защита от дискриминация.

Около една четвърт (27,9%) от респондентите споделят за дискриминация при обществени поръчки. За пример това са непрозрачни процедури, предпочитания към определени компании или изключване от процеса заради стереотипи и др. Среща се и дискриминация при кредитиране и работа с финансови институции (25,4%).

Проучването показва, че икономическата дискриминация е най-сериозна в Северозападна и Югоизточна България, а най-слаба - в Южния централен район.

Над 60% от анкетираните вярват, че икономическата дискриминация засяга много важни области и е широко разпространена. Според 11,5% от респондентите такава дискриминация няма, а други 24,9% не могат да преценят. Мнението на 51,4% е, че налагането на негативни представи спрямо определени групи хора е най-честата причина за дискриминация в икономиката. Като особено засегнати се посочват етническите малцинства, жените и хората с увреждания. Друга водеща причина според 43,7% от запитаните е липсата на информация, която води до страх и недоверие. Според 26,9% от анкетираните съотношението разходи/приходи също поражда неравно третиране. От Комисията за защита от дискриминация дават пример, че майките на малки деца могат да бъдат възприемани като по-неефективни, а хората с увреждания - като по-скъпи за наемане. Културните и социалните традиции също оказват влияние за икономическа дискриминация според 13,5 на сто от участниците в изследването. 

От Комисията за защита от дискриминация препоръчват засилване на регулациите, свързани с равнопоставеността и недискриминацията, както и редовен мониторинг. Организиране на кампании и програми за повишаване на обществената осведоменост за вредите от икономическа дискриминация е друга препоръка. Регионални мерки за подобряване на достъпа до услуги и работни места е друга мярка, която комисията смята за важна да се приложи.

Дискриминация в икономическата област е неблагоприятно третиране в сравнение с други лица, коментира Баки Хюсеинов.

При производствата за защита от дискриминация водеща е сферата за упражняване на правото на труд по различни признаци, заяви председателят на Комисията за защита от дискриминация Елка Божова. Към момента в КЗД не са разглеждани казуси за дискриминация при обществените поръчки, посочи тя. Божова подчерта, че производството за защита от дискриминация е безплатно и се извършва в кратки срокове.