Доц. Наталия Футекова: Най-важната реформа е да научим младите хора да мислят критично

Кръглата маса „БАИТ в подкрепа на образованието” 2026, която се проведе на 3 юни 2026 г. в СТЦ Интерпред София, постави основния акцент върху ролята на изкуствения интелект в образователния процес и предизвикателствата, които той поставя пред учители и ученици.

Ето какво коментира в интервю за Мениджър News доц. д-р Наталия Футекова, заместник-председател на Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) по тази тема, както и по останалите ключови въпроси, които засягат образователната система у нас и нейното взаимодействие с бизнеса:

Какви бяха основните послания и изводи, формулирани по време на кръглата маса „БАИТ в подкрепа на образованието” 2026?

Основният извод от дискусията беше, че изкуственият интелект вече не е тема на бъдещето, а реалност, която променя начина, по който учим, преподаваме, работим и развиваме умения. Участниците се обединиха около разбирането, че образованието трябва да подготвя младите хора не само да използват новите технологии, но и да ги разбират, оценяват критично и създават стойност чрез тях.

Силно послание беше и необходимостта от по-тясно сътрудничество между образователната система, бизнеса и технологичната общност. Само чрез постоянен диалог и обмен на добри практики може да се гарантира, че учебното съдържание и развиваните компетентности отговарят на динамично променящите се изисквания на пазара на труда.

Друг важен акцент беше променящата се роля на учителя. В условията на практически неограничен достъп до информация неговата функция все повече се измества към тази на ментор, който развива критично мислене, любопитство, креативност и способност за самостоятелно учене. 

Изкуственият интелект променя начина, по който работим и учим. Какви умения трябва да развиват учениците и студентите днес, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда утре?

Освен дигиталните умения, все по-важни стават критичното мислене, креативността и способността за самостоятелно учене. Изкуственият интелект дава бърз достъп до информация, но от младите хора ще се очаква да могат да я анализират, да преценяват нейната достоверност и да я прилагат в конкретен контекст.

Съществено значение имат също любопитството, адаптивността и умението за работа с нови технологии. Целта не е учениците и студентите да бъдат само потребители на изкуствения интелект, а да развиват разбиране за неговите възможности и ограничения и да го използват като инструмент за създаване и намиране на решения.

До каква степен са свързани (и взаимозависими) дигиталната трансформация на бизнеса и реформата на образователния модел? Има ли начин тяхното развитие да бъде "синхронизирано"?

Дигиталната трансформация и развитието на образованието са тясно свързани процеси. Технологиите променят начина, по който работят организациите, а образователната система трябва да подготвя хората за тази среда, като развива както дигитални компетентности, така и умения за адаптация и учене през целия живот.

Синхронизирането е възможно чрез постоянен диалог между образованието, бизнеса и технологичната общност. Когато се обменя информация за новите тенденции, необходимите умения и добрите практики, образователните програми могат по-бързо да отразяват промените в реалната среда и да подготвят по-успешно младите хора за бъдещите предизвикателства.

Каква роля може да играе технологичният сектор в подкрепа на училищата и университетите?

Технологичният сектор може да бъде ценен партньор на образователните институции чрез споделяне на експертиза, добри практики и реален поглед върху развитието на технологиите и необходимите умения за бъдещето. През годините БАИТ и компаниите членове на асоциацията последователно подкрепят училища, университети и институции чрез различни инициативи, партньорства и проекти, насочени към развитието на дигиталните компетентности и модернизирането на образователната среда.

Все по-често се говори за критично мислене, адаптивност и умения за учене през целия живот. Какви стъпки обаче се предприемат на практика, конкретно в България?

На практика вече се вижда промяна в начина, по който се разбира образованието. Все повече се насърчава работата по проекти, интердисциплинарният подход и използването на дигитални инструменти в учебния процес. Навлизането на изкуствения интелект също провокира преосмисляне на традиционните методи за преподаване и оценяване.

Все по-ясно става, че фокусът трябва да се измести от възпроизвеждането на информация към уменията за анализ, аргументация и решаване на проблеми. Това е процес, който тепърва ще се развива, но вече се наблюдава осъзнаване, че подготовката за бъдещето изисква различен подход към ученето и преподаването.

Как може да се подобри диалогът между държавните институции и бизнеса по темата за бъдещето на образованието, така че да бъде по-ефективен и по-резултатен?

Една от най-важните предпоставки за по-ефективен диалог е наличието на дългосрочна визия и последователност в политиките, свързани с образованието. Развитието на образователната система е процес с хоризонт от години и резултатите от предприетите мерки не могат да се оценяват в рамките на един управленски мандат. Затова е важно ключовите приоритети и стратегически цели да се запазват независимо от политическите промени.

Бизнесът, образователните институции и държавата трябва да работят в условията на предвидимост и приемственост, така че добрите идеи и започнатите инициативи да не се прекъсват при всяка промяна в управлението. Устойчивият напредък изисква не само активен диалог, но и механизми за натрупване на опит, проследяване на резултатите и надграждане на вече постигнатото.

Ако трябва да отправите едно конкретно послание към институциите относно бъдещето на образованието в България, какво би било то?

Посланието ни е да гледаме на образованието не като на подготовка за изпити и последваща статистика, а като на подготовка за живота. Целта не е младите хора да бъдат единствено потребители на знания и технологии, а да бъдат създатели на идеи, решения и иновации. Именно този преход от консуматори към създатели беше една от основните теми в дискусията и ще бъде все по-важен за развитието на обществото и икономиката.