ТРАЙНА//// Колко важни са всъщност първите впечатления?

Въпреки че повечето хора възприемат себе си като такива с отворено съзнание, всички ние сме склонни да съдим другите, преди наистина да ги опознаем. Предубеждението към хората, преди дори да сме взаимодействали правилно с тях, е нормата в човешките отношения.

И все пак, можем също така да се научим да даваме на хората кредит на довери   и да се обучим да се въздържаме от бързи и стереотипни оценки на другите, когато искаме – просто това изисква много повече усилия и няма гаранции, че ще в крайна сметка ще донесе желания резултат.

Така че, макар всички да сме съгласни (поне на теория), че не можете да съдите книга по корицата ѝ, суровата реалност е, че често няма време за добро второ впечатление. Ако някой не се свърже с вас или не ви хареса веднага, то работата, необходима, за да го убедите да промени мнението си или да ви види по различен начин, може да надхвърли вашите възможности и мотивация.

Но какво всъщност знаем за науката за първите впечатления? Неотдавнашен мета-аналитичен преглед, който синтезира резултатите от стотици емпирични изследвания в тази област, предлага няколко важни обобщения.

Ние оценяваме човека като цяло, преди да оценим отделните му части

Научният термин за това е „холистичен“, тъй като системата надхвърля сбора на частите си. Това звучи положително като принцип, но също така означава, че запълваме празните места и си измисляме неща, за да приспособим частите към даден архетип. Всъщност, едно от най-силните открития от обобщените изследвания е, че първите впечатления са много по-холистични, отколкото сме склонни да мислим. Може да вярваме, че самостоятелно решаваме дали някой е компетентен, топъл, надежден, доминиращ и т.н., но тези преценки се припокриват съществено.

По-точно, сред 61 извадки и 13 353 участници в изследването, корелацията между различните характеристики на първите впечатления е 0,61, така че цялостните/конфигурационни преценки, които правим (добри срещу лоши, забавни срещу скучни, интересни срещу не, „горещи“ или не и т.н.), засенчват детайлността на отделните характеристики (умни, но мързеливи, креативни, но тесногръди, учтиви, но ненадеждни и т.н.). Така че, ако хората бяха ресторанти, просто щяхме да ги класифицираме според добри срещу лоши, вместо да сме способни да очертаем кои ястия са добри, какво е обслужването и дали паркингът е удобен. Неизбежно това отразява нуждата ни да използваме ментални преки пътища и да опростяваме сложността на човешката природа до несправедливи и неточни стереотипни изображения на човешките същества.

Всъщност този ефект е сред най-старите, открити в социалната психология, като той често наричан ефектът на ореола. Той не е незначителен когнитивен проблем, а по-скоро основна характеристика на нашата ментална операционна система. Ако като цяло харесваме това, което виждаме, ние сме склонни да виждаме и по-специфични добродетели. И щом не харесваме това, което виждаме, ще положим големи усилия да видим повече негативни черти, дори това да означава да си ги измислим. Всъщност, дори когато може да чувстваме, че сме направили прецизни оценки на другите, силата на категоричните, холистични обобщения има превес.

Как казвате нещо е по-важно от това какво всъщност казвате

Въпреки че е често срещано погрешно схващане, че невербалната комуникация е по-важна от вербалната (ако това беше вярно, опитайте да прекарате седмица в Япония или Китай, ако не говорите езика им, и вижте как ще се справите), съдържанието на това, което комуникираме, обикновено е по-малко важно от стила, в който го правим. С други думи, хората са по-малко повлияни от това, което казвате, и повече от това как го казвате, особено когато става въпрос за първо впечатление. По-точно, по време на първоначалните взаимодействия, наблюдаемото комуникационно поведение носи значително по-голяма тежест от съществената информация, която се предава за човека, поради което обучението и коучингът по комуникация могат да бъдат по-ефективни, отколкото хората си мислят.0

Средностатистическият лаик приема, че когато има ясна идея и я изрази с убеждение, това ще окаже желаното въздействие върху аудиторията. И все пак, точно както добрите актьори могат убедително да пресъздадат героите си, добре обучените комуникатори могат да увеличат максимално въздействието, което оказват, независимо от съдържанието, което предават.

Първите впечатления са по-важни за взаимоотношенията, отколкото за представянето

Като цяло, първите впечатления са по-силно свързани с резултатите във взаимоотношенията, отколкото с резултатите, ориентирани към постиженията. С други думи, те изглеждат особено важни за неща като харесване, качество на взаимоотношенията, доверие и бъдещи междуличностни контакти, а не само за това кой е оценен като компетентен или се представя добре. Така че, когато се явявате на интервю за работа, впечатлението, което създавате на другите, може да е по-важно за повлияването на бъдещите ви отношения с колегите, отколкото за това дали ще получите работата или н.

След като започнете работа обаче, дали ще получите менторство, доверие, приятелство или покана за сътрудничество може да зависи непропорционално от ранните интуитивни преценки. Така че може би изводът тук е да се представите добре на интервюто, за да можете да получите работата – което, надяваме се, ще зависи повече от съдържанието, отколкото от стила, но след това да използвате силата на чара и управлението на впечатленията, за да направите благоприятно първо впечатление на колегите си веднага щом започнете.

Можете да направите второ впечатление. Не очаквайте обаче да е съвсем различно

Въпреки че първите впечатления са по-въздействащи и трайни по отношение на въздействието си, отколкото би трябвало да бъдат, те всъщност могат да се променят. И все пак те са забележително трайни в дългосрочен план. В 22 извадки, обхващащи 4258 души, корелацията между първоначалните впечатления и впечатленията, измерени по-късно, е 0,47. Най-поразителното е, че след повече от месец тя все още е 0,51. За да поставим нещата в перспектива, тези корелации са значително по-големи от тези между удовлетвореността от работата и представянето в работата (0,30), съвестността и представянето в работата (0,020–0,22) или дори самоефикасността и представянето в работата (0,23) – взаимоотношения, които повечето хора интуитивно биха очаквали да бъдат значителни.

Така че, да, хората могат да актуализират мнението си за нас, но те никога не започват от нулата. Първото впечатление се превръща в котва, спрямо която се интерпретира последващата информация. С други думи, ако имате късмет, може да получите втори шанс, но има вероятност да бъдете оценявани по много подобен начин, каквото и да правите.

Първите впечатления избледняват, но никога не изчезват

Има важна разлика между стабилността на самото впечатление и способността му да предсказва по-късни резултати. Втората наистина отслабва. Когато резултатите са се случили по-малко от минута след впечатлението, коригираната асоциация е била 0,48; когато резултатите са се случили повече от месец по-късно, тя е спаднала до 0,28. Тази разлика е била статистически значима. Но 0,28 едва ли е тривиално и е важно да се отбележи, че интервалът на достоверност е останал изцяло над нулата. Авторите характеризират това като връзка със среден размер дори след повече от месец. Така че, да, първите впечатления са важни, но не защото те трайно определят какво мислят всички за нас. Техният непосредствен ефект намалява, тъй като реалността предоставя повече информация за влияние, но самата първоначална преценка остава изненадващо стабилна и продължава да предсказва последващи резултати дълго след това.

Трябва да се вземе предвид едно важно общо предупреждение, което смекчава въздействието на горните пет констатации. За щастие (може би все пак не сме толкова тесногръди?), по-продължителния контакт намалява силата на отделните сигнали. Връзката между информационните сигнали и впечатленията е била 0,43, когато експозицията е продължила под минута, но само 0,25, когато експозицията е надхвърлила час. Това е прекрасна емпирична версия на „най-добрият антидот на първото впечатление може просто да бъде повече информация“. С други думи, колкото повече време прекарваме с хората, толкова по-трудно става за която и да е отделна черта, жест, коментар или поведенчески сигнал да доминира в преценката ни за тях. Реалността постепенно измества карикатурата – допълнителната информация ни дава повече възможности да забележим несъответствия, изключения и качества, които първоначалната ни прценка просто не е могла да улови. Следователно първите впечатления може да са изненадващо лепкави, но те не са имунизирани срещу една от най-старите и най-ефективни технологии за премахване на пристрастията, с които разполагаме: действителното опознаване на хората.

………………

Томас Чаморо-Премусик, автор на „The Talent Delusion", за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев