Какво пише и какво не пише в конституцията за избора на служебен премиер?

След като и трите мандата за съставяне на правителство в рамките на настоящото Народно събрание се оказаха неуспешни, стана ясно, че България за пореден път отива на предсрочни избори. При тази ситуация, според конституцията, президентът трябва да назначи служебно правителство, което има отговорност за провеждането на вота. 

След конституционните промени от декември 2023 година държавният глава има правото да избира служебен министър-председател само от определени държавни длъжности. 

Ето какво казва чл. 99 (5) по темата: "Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник". 

В настоящия случай ситуацията се усложнява и от факта, че междувременно президентът Румен Радев подаде оставка и с процедурата по избор на служебен премиер ще трябва да се заеме досегашният вицепрезидент Илияна Йотова, която предстои да заеме поста на държавен глава. До този момент някои от допустимите кандидат-премиери вече заявиха нежеланието си да оглавят бъдещото служебно правителство - сред тях бяха омбудсманът Велислава Делчева и председателят на парламента Рая Назарян.  

Оттук нататък съществуват няколко хипотези за това какви са възможните ходове на президентската институция и какво би се случило, ако всички кандидати в т. нар. "домова книга" откажат да поемат ролята на служебен министър-председател или ако самият държавен глава прецени, че оставащите кандидатури не са подходящи за поста. 

От конституционните текстове със сигурност става ясно, че президентът е длъжен да назначи служебно правителство, когато са налице предпоставките за това, и че служебният премиер трябва да бъде едно от точно определен списък с длъжностни лица. По-интересното е обаче какво НЕ пише в конституцията, тъй като в чл. 99 въобще не съществуват хипотези, подобни на тези, които вълнуват обществото в момента. 

Никъде не е казано, например, че лицата от списъка са длъжни да приемат предложението. В последните години вече имаше няколко примера за хора, отказали да заемат служебния премиерски пост. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев дори повдигна въпроса доколко е удачно включването на представители на ръководството на централната банка в "домовата книга", при положение, че Законът за Българската народна банка изисква управителят и подуправителите да бъдат напълно независими от политически партии и държавни органи. Те нямат право да заемат други длъжности, да участват в политически дейности или да поемат функции, които могат да ги поставят в зависимост от изпълнителната власт.

И след като отказът от премиерския пост не е недопустим или санкциониран, то следва, че от правна гледна точка той би следвало да е конституционно допустим.

От друга страна, няма и правило за това какво се случва при отказ на един, няколко или всички допустими кандидати от т. нар. "домова книга". Например, дали президентът е длъжен да назначи някой, който е съгласен да оглави служебен кабинет, дори да го смята за неподходящ? 

В конституцията няма механизъм за „принуда“ над президента и това повдига въпросът какво се случва в хипотетична ситуация, при която има само един или двама съгласни? Дали държавният глава е длъжен да избере един от тях и де факто да загуби правото си на преценка? 

И тук формулировката на текстовете не е автоматична, а дискреционна, което би трябвало да означава, че при липса на автоматизъм президентът може да избира само от посочените в списъка длъжности, но не е длъжен да назначи лице, което не смята за подходящо.  

В основния закон няма "резервна процедура", няма втори списък от кандидати за служебен премиер, няма и срок, в който механизмът трябва да бъде приложен. Още по-важното е, че конституцията не дава отговор на въпросите какво се случва при пълен отказ на всички от "домовата книга", кой орган поема управлението на изпълнителната власт и дали редовното правителство продължава да действа? 

Поне в едно отношение конституцията е категорична - редовен кабинет не може да провежда избори, тъй като е излъчен от партии, които участват във вота. От 1991 г. насам парламентарният вот в България винаги е бил организиран от служебни правителства, така че до назначаването на ново такова избори най-вероятно няма да има. 

Но по всички останали ключови теми конституционната уредба повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Очевидно е, че ако действително се стигне до ситуация, при която за президента е невъзможно да назначи нов службен премиер, тези отговори ще трябва да бъдат дадени от Конституционния съд. А това ще бъде обвързано с нови процедури и нови срокове, докато рискът от образуването на продължителен (и до голяма степен опасен) политически вакуум се увеличава с всеки изминал ден.