Колко би струвало връщането на казармата в България?

След премахването на задължителната военна служба през 2007 година, България разчита изцяло на професионална армия в съответствие със стандартите на НАТО. 

В последните години обаче, особено на фона на руската инвазия в Украйна и възобновеното напрежение в Европа, в страната периодично се повдига темата за евентуалното възстановяване на наборната военна служба под някаква форма. А мненията в публичното пространство са силно поляризирани - от пълното отричане на идеята до горещата подкрепа от страна на нейните привърженици. 

В Европа все още има държави, които поддържат наборни армии, но начинът на тяхната организация и спецификите им варират в широки граници.

Кои европейски държави все още поддържат наборна военна служба?

Въпреки доминиращата тенденция към професионализация на армията в Европа, редица държави са запазили задължителната военна служба, а някои от тях я възстановиха през последните години, след като преди това я бяха премахнали. 

Финландия, например, има една от най-развитите системи на наборна служба. Всички мъже подлежат на служба с продължителност между 165 и 347 дни, а жените могат да участват доброволно. Годишният бюджет на Финландия за отбрана е около 6 милиарда евро, от които приблизително 850 милиона се насочват към наборната система.

Швеция възстанови наборната служба през 2017 година, като я направи задължителна и за мъжете, и за жените. От приблизително 100 000 младежи, едва около 5 000–6 000 годишно се избират чрез селективен процес. Годишните разходи за поддържането на тази система възлизат на около 1 милиард евро.

Норвегия също поддържа универсална задължителна служба за мъже и жени с продължителност от 12 месеца. От приблизително 60 000 подходящи кандидати годишно, около 15 000 действително преминават през военна подготовка. Бюджетът за наборна служба в Норвегия е около 800 милиона евро.

Подобни хибридни модели съществуват и в Дания и Австрия, където наборната служба е кратка (между 4 и 6 месеца), като в Австрия се предлага и алтернативна гражданска служба. Естония, като малка страна с изключително висок фокус върху териториалната отбрана, обучава около 3 000 наборни годишно, при разход от приблизително 100 милиона евро.

Гърция поддържа задължителна военна служба за мъже над 18 години, с продължителност 9 месеца за сухопътните войски и 12 месеца за военноморските и военновъздушните сили. Има възможности за съкратена служба за определени групи, като граждани, живеещи в чужбина, или многодетни семейства.

Финансовата подкрепа за наборниците е минимална – около 9 евро месечно за редовите войници и до 600 евро за офицерски кандидати, като тези средства не са заплата, а покриват дребни разходи. Разходите за персонал в гръцката армия през 2024 г. възлизат на 3.66 милиарда евро, като се очаква да останат стабилни до 2029 г., поддържайки голям брой военнослужещи – над 200 000 души.

Турция също има задължителна военна служба за мъже над 20 години, но през 2019 г. намали срока от 12 на 6 месеца и въведе платено освобождаване след едномесечно обучение. През 2025 г. таксата за освобождаване достига 243 000 турски лири (около 6 880 долара), което носи значителни приходи за армията  (например 1.5 милиарда долара за модернизация през 2015 г.). 

Турция планира да отдели 33.7 милиарда долара за отбрана през 2025 г., което е 1.8% от БВП (под прага на НАТО от 2%), но все пак демонстрира значителна инвестиция в отбраната.

Професионална срещу наборна армия – кое работи по-добре?

Професионалната армия осигурява значително по-високо ниво на готовност, мотивация и бойна ефективност. Военнослужещите преминават дългосрочно обучение и се поддържат в постоянна форма. Това прави моделът предпочитан при участие в международни мисии и високотехнологични операции. Недостатъкът му обаче е високата цена за поддръжка на личния състав, особено в дългосрочен план – заплати, бонуси, социални осигуровки и инфраструктура.

Наборната армия, от своя страна, позволява мобилизация на широк кръг от граждани и създава голям резерв, който може да бъде активиран при нужда. Освен военната подготовка, тя има и възпитателна функция в обществото, макар че по този въпрос мненията са разнопосочни. Нейният основен недостатък е по-ниската ефективност и мотивация на наборните кадри, както и нуждата от сериозна инфраструктура и административна поддръжка.

В условия на конвенционална военна заплаха, каквато отново се наблюдава в Европа, някои държави намират хибридните модели (професионална армия, подкрепена с активен резерв от наборни войници) за по-устойчиви.

Какъв би бил потенциалният разход за България?

Средният разход за един наборен военнослужещ варира в много широки граници - от около 2000-2500 евро на година в Турция до близо 10 000 евро във Финландия и Норвегия и почти 15 000 евро в Швеция. Средната стойност обаче се движи около 3000-3500 евро. 

Това означава, че ако България реши да възстанови наборната служба в класическата ѝ форма с 6-месечен срок и свиква около 15 000 младежи годишно, средната издръжка на един наборен войник за периода (включително храна, облекло, логистика, здравеопазване и частично заплащане) би възлизала на около 6000 лв., което води до директни разходи от около 90 милиона лв. годишно.  

Към това следва да се прибавят поне 100 милиона лв. за обновяване и поддръжка на военната инфраструктура (а може би и повече), допълнителен персонал, транспорт и други логистични елементи.

Общият разход би бил около 200 милиона лв. годишно, или 6% от общия военен бюджет на страната, който през 2024 г. е 3.3 милиарда лв. 

Тези изчисления обаче са приблизителни и могат да варират в много широк диапазон, което означава, че реалната цена за връщането на наборната военна служба може да се окаже и много по-висока, особено ако се прибавят и косвените разходи. Най-значимият от тях е т. нар. "алтернативна цена", или стойността на потенциално загубения брутен вътрешен продукт, произведен от младежите, привлечени на военна служба, в случай, че те се занимаваха с друга икономическа дейност, следваха висше образование и т.н. Именно тези косвени разходи вероятно ще надхвърлят многократно преките, свързани с осигуряването на оборудване, възстановяване на военните поделения и останалата необходима инфраструктура.  

От друга страна, ако България възстанови наборната военна служба с 6-месечен срок и ежегодно обучава около 15 000 младежи, за период от 10 години ще бъдат подготвени приблизително 150 000 души. Това би увеличило значително мобилизационния резерв на страната, който в момента е в критично състояние според повечето експерти.

Алтернативи на класическата казарма

Вместо връщане на задължителната казарма в традиционния ѝ вид, България може да обмисли въвеждането на доброволна краткосрочна служба с икономически стимули – модел, подобен на този в Швеция. Допълнителен вариант е въвеждането на гражданска служба с елементи на военна и кризисна подготовка, например в сферата на гражданската защита, пожарната безопасност и медицинската помощ при бедствия.

Друга форма би могла да бъде изграждането на стратегически резерв чрез краткосрочна интензивна подготовка за доброволци, провеждана веднъж годишно. Военната подготовка в училищата също може да играе роля в изграждането на базови умения и интерес към военната професия.

Връщането на наборната военна служба е решение с много висока политическа, икономическа и социална цена, което изисква внимателен анализ. Със сигурност една донаборна армия в днешно време няма да има много общо с това, което по-възрастните българи си спомнят от годините на Студената война. Опитът на северноевропейските държави показва, че добре структурирани и адаптирани към съвременната среда модели на военна подготовка могат да бъдат ефективни и сравнително рентабилни. 

Дали обаче подобен модел би могъл да сработи и в България е въпрос, който тепърва ще търси своя отговор, и то ако се намери политически и обществен консенсус по темата.