Михаил Кръстев: Учениците на Училище по математика „Питагор“ тепърва ще стават двигатели на обществени процеси

Михаил Кръстев е възпитаник на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и Технически университет – София. Наред с бизнес начинанията, той решава преди повече от двадесет години да създаде математическо училище. Така се появяват Първа частна математическа гимназия – първото частно математическо училище в България, и Училище по математика „Питагор“.

- Математиката е Ваша страст. Тя ли Ви вдъхнови да станете основател на първото частно математическо училище в България преди две десетилетия?

- Основната причина, поради която поканих моята приятелка и съученичка от Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ Марияна Влъчкова да създадем училището заедно, е желанието ни да можем да осигурим за нашите деца и следващите поколения същото академично ниво на математическо образование, което ние сме получили, но адаптирано към новите условия. СМГ ни даде не просто задълбочени математически знания, но и цялостен начин на мислене и изграждане на жизнени позиции, което в контекста на деградиращите ценностни системи през 90-те години, беше все по-рядко срещано и важно.

Във всяка среда и общество се изграждат неформални лидери и в СМГ това ставаше чрез личните качества и високите оценки по математика. Искахме да създадем училище, в което да има ред и дисциплина, а неформалните лидери да имат възможност да показват какво могат в клас, а не какви маратонки са купили майка им и баща им. Убеден съм, че успяхме!

- Как първоначалната Ви визия за училището се разви с течение на времето?

- Образованието е бавен процес, при който резултатът се вижда след един цял образователен цикъл, който е 12 години. Отговорността също е изключително висока и всяко избързване със стремеж за бързи финансови резултати би нарушило целия модел. Целта ни беше да създадем нещо хубаво и ценно, не непременно бързо печелившо. Концепцията ни на база консервативен подход за създаване на добра академична среда, високи образователни стандарти и строга дисциплина намери своите съмишленици сред нашите учители и родителите на всички наши ученици. И това се случи по време, когато други образователни институции акцентираха върху базата си и свободата на поведение на учениците.

Формулата „Питагор“ продължава устойчивото си развитие и днес, като се придържа към същите критерии, стандарти, принципи и философия, както и преди две десетилетия. Никога не сме търсили комерсиализация на модела. Получавали сме предложения за бърз растеж и умножаване, но винаги сме се въздържали. При нас учениците се приемат след преминаване на строг процес на подбор, не с връзки. Този подход има своите критици, които твърдят, че сме безкомпромисни, но истината е, че децата и техните резултати са единствените критерии, които определят дали ще станат наши ученици или не. В годините подходът се е доказвал многократно, както показват и постиженията на децата ни.

Стабилната образователна основа ни позволява надграждане в различни посоки. На базата на изградената традиция и консерватизма на училището през годините, можем спокойно да въвеждаме различни иновации и практики. По този начин осигуряваме среда за симбиоза между традиционно консервативно образование, надградено с най-новите полезни образователни модели в света.

- Каква е ролята на екипа при основаване и развитие на училище?

- За мен тя е определяща – от директора на Училище „Питагор“ г-жа Деяна Милушева, до всеки един член на екипа ѝ. Най-важното, още преди да започнем да набираме ученици, беше да осигурим подходящите учители, които да им дадат необходимото висококачествено образование и най-висок академичен стандарт. В началото набирахме най-добрите преподаватели, а след това създадохме подходяща атмосфера в педагогическия екип, която бързо се възприема от новопостъпилите учители и води до бързата им интеграция. В момента работим върху изграждането на необходимите ни специалисти, като имаме стажантски програми и развиваме последователно изискванията на модела за удовлетвореност на работното място. Даваме широки възможности за допълнителна квалификация, преквалификация и хоризонти, като стимулираме надграждането и финансираме изцяло магистърски и докторантски програми за желаещите наши учители.

Зад целия процес на инвестиране в преподаватели и ефективен непедагогически персонал стои и основна бизнес логика – колкото по-добре посрещнати са нуждите на учителите, толкова по-спокойни и стимулирани са те да дават максимума от себе си на учениците и заедно да градят постиженията, които правят училище „Питагор“ най- доброто място за получаване на образование с акцент в математиката и най-желано за преподаване училище.

- Как виждате бъдещето на Училище по математика „Питагор“?

- Към днешна дата мога да определя модела, чрез който създадохме „Питагор“, като изключително успешен. Децата ни са със силно развито математическо мислене като вид философия и модел на рационално решаване. Ние ги учим на правилата на критично мислене и приоритизиране, не просто да смятат по-бързо и по-добре от всички. Те са умни, креативни, подготвени за живота и тепърва ще стават двигатели на обществени процеси.

До скоро „Питагор“ беше до седми клас, но от следващата учебна година ще продължим и с гимназиален етап. Искахме това да се случи постепенно и естествено, заедно с израстването на нашите ученици още от предучилищния курс. Напълно логична следваща стъпка е да осигурим на децата, привикнали със средата, възможност да продължат цялостното си образование до приключване пълния гимназиален цикъл.

Идеята за развитие и програмата за обучение в нашето училище не са самоцелни. Не се стремим да изведем просто деца, които да се похвалят със златни медали по математика. Искаме да изградим адекватни и подготвени за живота личности. Знаем, че животът на всеки от нас изисква ежедневно и последователно решаване на задачи и вземане на решения. Според модела на училище „Питагор“, вземането на рационални решения, основано на събиране на факти, анализ на условията и следване на доказани модели, е сред най-важните предпоставки за изграждане на самостоятелно критично мислене у младите хора. Това е, което нашите учители правят с децата на „Питагор“ всеки ден. Да, бавно е и много, много трудно. Но не мога да си представя нещо по-удовлетворяващо. Аз не съм учител, но често завиждам на моите колеги, които са. И им благодаря!